Въпрос:

Уважаеми господа, искам да започна земеделски бизнес в България и искам да попитам как можете да ми помогнете да започна.


Отговор:

В отговор на поставения от Вас въпрос, Ви уведомяваме, че информацията, която предоставяте не е достатъчна за да можем да Ви дадем конкретен отговор. За да получите подробна консултация е необходимо да имате представа с какво искате да се занимавате и в коя област на земеделското производство, както и какви знания имате в областта.

Преди да започнете производство на дадена култура/животни и да инвестирате в такова производство е необходимо наистина да имате опит и достатъчно добри познания в тази област. Технологията на производство например на дадена култура изключително много зависи от почвено-климатичната характеристика на района и достъпа до напояване. За тази цел е е добре на първо време да има специалист до Вас(агроном) с необходимота квалификация и да започнете с малки площи с цел да натрупате опит и да не формирате икономически загуби. Също така е необходимо да се изготви т.н. технологична карта, която отразява всички агротехнически мероприятия, количеството и стойността на всички семена, торове, препарати за растителна защита, механизирани и ръчни дейности(труд), външни услуги, материали за оранжерията и др. И не на последно място пазарът на тази продукция – къде ще продавате и на какви цени.

Информираме Ви, че НССЗ предоставя безплатно специализирани консултации относно законодателство в областта на земеделието, възможности за подпомагане, както и обучения в областта на растениевъдството, животновъдството и аграрната икономика, в т.ч. нашите експерти изготвят безплатни бизнес планове по подмерки от Тематичната подпрограма за развитие на малките стопанства от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г..

Какви са основните регистрационни режими в земеделското производство:

На първо място редът за регистрация на лицата като земеделски стопани е уреден нормативно с Наредба № 3 от 29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, наричана „Наредба №3/1999“ https://www.lex.bg/laws/ldoc/-549710334

Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба №3/1999, на регистрация подлежат юридически лица, еднолични търговци и физически лица, навършили 18 години, които стопанисват земеделска земя и/или осъществяват производство на земеделска продукция.

Съгласно чл.3, ал.6 от Наредба №3/1999, регистрацията се извършва в областната дирекция "Земеделие" (ОДЗ) по постоянния адрес на физическото лице или едноличния търговец или по седалището на юридическото лице въз основа на анкетни карти с анкетни формуляри, попълнени от земеделския стопанин.

Необходимите документи за регистрация на земеделски стопанин са следните:

Земеделският стопанин, който отговаря на условията по чл. 3, ал. 1, подава в съответната общинската служба по земеделие (ОСЗ) или ОДЗ попълнена анкетна карта с анкетни формуляри по образец съгласно приложение № 2. Анкетните карти с анкетните формуляри се предоставят на земеделския стопанин безплатно от ОСЗ.

1. За юридически лица:

1.1. Удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация от Търговският регистър

1.2. Карта за идентификация по регистър БУЛСТАТ;

2. За физически лица:

2.1. Документ за самоличност;

2.2. Справка от Търговският регистър по БУЛСТАТ за земеделски стопани, на които се прави пререгистрация;

Физическите лица представят за проверка документ за самоличност. Земеделските стопани(физически или юридически лица), които ползват земеделска земя, вписват в анкетните формуляри всички имоти, за които имат регистрирано правно основание (документи за собственост и/или договори за наем или аренда), за ползване съгласно чл. 41 от Закона за подпомагане на земеделските производители(ЗПЗП) https://www.lex.bg/laws/ldoc/2134406656. При вписване в анкетния формуляр на имоти в регулация представят и документи, доказващи правното основание за ползването им. Когато земеделските стопани отглеждат животни, прилагат опис на номерата на ушните марки и/или електронните идентификатори по реда на чл. 7, ал. 2, опис на животните, които не подлежат на идентификация, или заверен опис от официалния ветеринарен лекар, контролиращ съответния животновъден обект. Земеделските стопани могат да попълнят и представят анкетна карта с анкетни формуляри на електронен носител.

Стопаните, които извършват дейности с първични фуражи, подават Декларация, съгласно Приложение № 3 от Наредбата.

Когато земеделският стопанин стопанисва земеделски земи и/или отглежда животни в различни землища, попълва отделни анкетни формуляри за всяко землище.

В случай, че досега не сте бил регистриран в качеството на земеделски стопанин по реда на Наредба №3/1999 г., можете да се регистрирате по всяко време на годината.

Всеки регистриран земеделски стопанин е длъжен в едномесечен срок да подаде в съответната ОСЗ или ОДЗ информация за настъпилите промени в данните, обявени към момента на регистрация, или заверката за съответната година.

За да поддържате статутът си на регистриран земеделски стопанин (т.нар. пререгистрация) е необходимо да представяте ежегодно в срок от 1 октомври до края на срока по чл. 12, ал. 2 от Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (ДВ, бр. 22 от 2009 г.) актуална информация за дейността си чрез анкетна карта с анкетни формуляри, т.е. до изтичане на последния ден на срока за подаване на заявления по схемите за директни плащания за съответната стопанска година. За настоящата стопанска година крайният срок за това е 09.06.2021 г. Въз основа на представената информация ОДЗ заверява регистрационната карта на земеделския стопанин за срок до края на срока по изречение първо за следващата стопанска година и издава справка, генерирана от регистъра, за декларираната от него дейност. При неспазване на срока за пререгистрация лицата губят статута си на земеделски стопани, както и правата, произтичащи от това за съответната стопанска година.

Във връзка с  крайния срок за пререгистрация текста на чл. 12, ал. 2 от Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания   гласи, че заявление за подпомагане не може да бъде подадено по-късно от 25 календарни дни след изтичане на срока по чл. 4, ал. 1, според който „Заявленията се подават през периода от 1 март до 15 май на годината, за която се кандидатства за подпомагане. Когато 15 май е неприсъствен ден, срокът за подаване на заявления за подпомагане изтича в първия следващ работен ден.“ От 16 май до 9 юни приемът на заявления за кампания Директни плащания продължава, но със санкция за закъснение от 1% за всеки работен ден.

И за да обобщим, пререгистрацията на регистрирани земеделски стопани започва от 1 октомври (началото на стопанската година) до изтичане на последния ден на срока за подаване на Заявления по схемите за директни плащания за съответната стопанска година. За стопанската година 2021/2022 г., срокът е от 1 октомври 2021 г. до 9 юни 2022 г. Трябва да се има предвид, че при заявяване на площи за подпомагане по схемите за Директни плащания, земеделският стопанин  трябва задължително да е завършил процедурата по пререгистрация за съответната стопанска година.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредбата, регистрираните земеделски стопани със заверени за съответната стопанска година регистрационни карти могат да кандидатстват и да получават:

1. финансово подпомагане по съответните схеми и мерки от Европейските земеделски фондове чрез ДФ "Земеделие";

2. средства от централния бюджет за държавни помощи.

Съгласно чл. 6, ал. 2 от Наредбата, регистрираните земеделски стопани имат право:

1. да получават безплатно съвети от Националната служба за съвети в земеделието;

2. да получават безплатна информация, анализи и прогнози от ОДЗ;

3. да получават информация за цени и пазари на земеделски продукти от Националната служба за съвети в земеделието;

4. да извършват търговия с произведената от тях земеделска продукция по реда на чл. 55 ЗСБТ и на чл. 10а ЗПЗП.

Информираме ви също, че за да отглеждате животни трябва да имате регистриран животновъден обект съгласно Закон за ветеринарномедицинската дейност  https://www.lex.bg/laws/ldoc/2135512300

Българската агенция по безопасност на храните(БАБХ) е компетентният орган за контрол по официалната идентификация на животните и регистрацията на животновъдни обекти(чл.137).

Във връзка с регистрацията на „животновъден обект“ процедурата е следната:

Чл. 137 Собствениците или ползвателите на животновъдни обекти с изключение на животновъдните обекти - лични стопанства подават заявление за регистрация по образец до директора на съответната ОДБХ. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор. Към заявлението се прилагат:

1. копие от документ за собственост или друг документ, доказващ правото на ползване или владение на обекта, или на имота, върху който е разположен обектът;

2. копие от договор с ветеринарен лекар за профилактика, лечение и диагностика на болестите по животните, които ще се отглеждат в обекта;

3. документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 14, ал. 2, когато плащането не е извършено по електронен път.

В срок до 7 дни от подаване на заявлението директорът на ОДБХ със заповед назначава комисия за извършване на проверка за съответствието на обекта с ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане на животни и хуманно отношение към тях.

Когато при проверката се установи, че обектът не отговаря на ветеринарномедицинските изисквания, комисията дава писмено предписание на заявителя, в което определя и срок за отстраняване на пропуските.

Когато заявителят е отстранил пропуските преди изтичане на посочения в предписанието срок, той писмено информира директора на ОДБХ, който в 7-дневен срок изпраща комисията за извършване на повторна проверка на обекта. Комисията съставя протокол за резултатите от проверката и го представя на директора на ОДБХ.

В тридневен срок от представяне на становището по ал. 3 или протокола по ал. 5 директорът на ОДБХ вписва животновъдния обект в регистър и издава удостоверение за регистрация или мотивирано отказва регистрацията, когато обектът не отговаря на изискванията, определени със съответната наредба по ал. 10.

 Регистрацията на животновъдния обект е безсрочна.

Относно подпомагането на земеделските стопани:

В България се прилагат различни схеми и мерки за подпомагане в областта на земеделието и развитие на селските райони. Такива са Директни плащания, национални схеми и обвързано подпомагане за земеделски култури и/или животни и Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г., които се прилагат на национално ниво. За да кандидатствате трябва да имате създадено стопанство, което може да е с различни култури и/или животни.

Министерство на земеделието (МЗм) публикува индикативна годишна работна програма на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г.(ПРСР), която съдържа мерките, които ще бъдат отворени за прием на проектни предложения за съответната година. Може да се запознаете с програмата на следния линк: https://www.mzh.government.bg/media/filer_public/2021/11/10/igrp_2022.docx

 Подробна информация може да намерите на следните сайтове: http://www.mzh.government.bg/MZH/bg/ShortLinks/PRSR.aspx и http://www.dfz.bg/bg

Информация свързана с директни плащания:

Кандидатстването за Директни плащания става  ежегодно чрез подаване на заявление за подпомагане в Общинска служба земеделие по местонахождение на стопанството или в общинска служба земеделие по адресна регистрация. То се подава през периода от 1 март до 15 май на годината, за която се кандидатства за подпомагане.  Когато 15 май е неприсъствен ден, срокът за подаване на заявление за подпомагане изтича в първия следващ работен ден.

       Изискванията по схемите са подробно разписани в Наръчник за кандидатстване директни плащания.

На този линк може да се запознаете с Наръчник за кандидатстване по Директни плащания - кампания 2021 г.:   https://www.dfz.bg/bg/dp-2014-2020/-2021/

Имайте предвид и следното: По мерките от ПРСР  се кандидатства с бизнес план и е много важно в кой сектор се развива стопанството и дали включва приоритетни култури и животни, т.е. по всяка подмярка, по която се кандидатства за финансиране има предварително определени приоритетни сектори, култури и видове животни. Така например  се дава приоритет на плодове и зеленчуци, но има списък с определени култури към насоките за кандидатстване. Но черупковите овощни видове (орех, лешник, бадем, кестени) не са приоритетни култури по тези две подмерки  при досегашните приеми на проектни предложения през програмния период 2014-2020 г., а дали ще им бъде даден приоритет при следващи приеми и през следващия програмен период все още не е взето решение. Това не означава, че стопани с такива култури са недопустим кандидат, а че няма да получат точки по този критерий и за тази дейност, а само по други критерии.

При кандидатстване по мерките от ПРСР 2014-2020 г. основно изискване е стопанството да има определен икономически размер измерен в стандартен производствен обем (СПО). СПО е стойността на продукцията, която отговаря на средната стойност за даден район за всеки един земеделски продукт, изчислена в Евро по таблицата съгласно Приложение към насоките за кандидатстване по мерките. Има нова Таблица, която ще се прилага в преходния период 2021-2022 г. Таблицата може да намерите тук: (раздел „ПРСР“): https://www.mzh.government.bg/bg/politiki-i-programi/programi-za-finansirane/programa-za-razvitie-na-selskite-rayoni/

А тук се отваря директно таблицата и указанията:

https://www.mzh.government.bg/media/filer_public/2021/02/24/tablitsa_spo_instruktsia.rar

ВАЖНО! Тъй като нямаме достатъчно информация за Вашите намерения за земеделско  стопанство, Ви съветваме да посетите най-удобния за Вас офис на НССЗ или да се свържете с наш експерт по телефона. След като експертите ни се запознаят подробно с Вашата дейност и намерения, ще Ви дадат подробна информация, включително за възможностите за подпомагане на Вашата дейност по схеми и мерки от ПРСР,  за предварителните действия които да предприемете за да може да кандидатствате и са свързани с допустимите условия и т.н.

Както посочихме по-горе експертите на НССЗ имат богат опит при изготвяне  и управление на бизнес планове на млади фермери и малки стопанства и могат да Ви окажат съдействие при кандидатстване по мерки от ПРСР също така имат готовност, освен изготвяне на проектното предложение да съдействат и при електронното подаване на проектните предложения през ИСУН 2020.


НССЗ има офис във всеки областен град на страната.

Работно време на Териториалните областни офиси на НССЗ е от понеделник до петък -  от 9.00 ч. до 17.30 ч.

Информация за адресите и телефоните за връзка с екипите от териториалните офиси на НССЗ може да намерите на сайта ни (www.naas.government.bg)


Допълнителна информация:

Осигуряването в качеството си на земеделски стопанин  е задължение на същия след регистрацията му по Наредба № 3/1999 година. На основание чл.4, ал.3, т.4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл.4, ал.4 от КСО). Регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители са самоосигуряващи се, по смисъла на чл.5, ал.2 във връзка с чл.6, ал.8 от КСО.

Регистрираните  подлежи на задължително осигуряване за фондовете на държавното обществено осигуряване само за периодите, през които упражнява трудова дейност като регистриран земеделски стопанин. При условие, че извършваната от него дейност е свързана с известна сезонност и не налага целогодишна заетост, за месеците на календарната година, през които няма да упражнява дейност, няма да има задължение да внася осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице по чл.4, ал.3, т.4 от КСО.

Във връзка с горепосоченото се налага извода, че  земеделският стопанин има право да прекъсва дейност и да не внася задължителни осигуровки за времето, когато не упражнява селскостопанска дейност. За целта той трябва да подаде специална декларация в НАП, в която посочва месеците през годината, през които няма да упражнява селскостопанска дейност. По отношение на растениевъдството това обикновено са месеците от ноември до февруари, но същите варират в зависимост от конкретния вид на упражняваната селскостопанска дейност. Що се отнася до животновъдството, в повечето случаи дейността в животновъдните ферми е целогодишна и през цялата година се упражнява селскостопанска дейност. Или иначе казано през декларираните неактивни месеци от годината не дължите осигуровки и не подавате декларации във връзка с внесените осигуровки. За останалите месеци, в които упражнявате активна селскостопанска дейност ежемесечно подавате посочените декларации.

ВАЖНО!!! Прекратяването на селскостопанската дейност през неактивните месеци НЕ ВАЖИ при изпълнение на проектно предложение по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020. Според изискванията на ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция, при условие, че имате одобрено проектно предложение сте длъжни да се осигурявате през цялата година без да прекъсвате дейност.

 Това е така, тъй-като по подмярка 6.3. „Стартова помощ за развитие на малки стопанства“ от ПРСР 2014 – 2020 г. се поема ангажимент за поддържане и развитие на земеделското стопанство за срок повече от една година, а именно пет годишен период от време, което се счита от ДФ „Земеделие“ като непрекъсваем процес, в който от една страна трябва да се развива постоянно селскостопанска дейност и не на последно място да се поддържа определен стандартен производствен обем в стопанството, както този, с който е кандидатствано по даденото проектно предложение, така и постигнатото увеличение съгласно бизнес плана за кандидатстване, без да се прекъсва поддържането на нивото на СПО. https://www.dfz.bg/bg/prsr-2014-2020/merki-podpomagane-ISUN/

Това условие е обсъждано многократно в тематичните работни групи по подмерките от ПРСР по наша инициатива.  Предложението е да не се изисква земеделските стопани да се осигуряват всеки месец, а само през месеците когато развиват активна земеделска дейност. Кодекса за социално осигуряване им дава тази възможност да преустановяват временно осигуряването си и би трябвало условията за изпълнение да са в съответствие с Кодекса и неговите разпоредби. На този етап това все още не е променено, така че като бенефициент по ПРСР е необходимо да се осигурявате през целия период без прекъсване.