Въпрос:
Здравейте
1. Не мога да намеря срок за косене, дисковане, мулчиране или каквото и да е в овощните градини. Има ли такъв, примерно до 15 юли?
2. Също така не намирам изискване за липса на храсти и не-овощни дървета, например да се разрешават до 10 храста на хектар или нещо такова. Има ли ограничения да няма храсти и не-овощни дървета?
3. Има ли изискване за брой овощни дървета на хектар, примерно 500 ябълки или 100 ореха или 600 круши или 500 череши?
Отговор:
В отговор на Ваш въпрос 1 Ви информираме, че няма законно установени срокове за извършване на агротехническите мероприятия (косене, дисковане, мулчиране и др.) в овощната градина, но има технологично обосновани срокове за тях в зависимост от културата и използваната технология за производство.
Единственото агротехническо мероприятие при трайните насаждения, което е отразено в нормативната уредба е периодът на създаване на трайно насаждение, а именно:
Наредба №9 от 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване стопанства на млади фермери" по ПРСР - 2007 - 2013 г., чл.14 г. "Периодът за създаване на трайни насаждения е от 1 ноември до 14 април на стопанската година съгласно технологии за създаване и отглеждане на трайни насаждения"
В отговор на Ваш въпрос 2 Ви информираме, че за да бъде една овощна градина в Добро земеделско и екологично състояние при получаване на подпомагане по различни схеми и мерки за Директни плащания и други програми е необходимо да са спазени изискванията на Наредба № 5 от 10 март 2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища (В сила от 19.03.2010 г., , Обн. ДВ. бр.22 от 19 Март 2010г., изм. ДВ. бр.34 от 4 Май 2010г., изм. ДВ. бр.56 от 22 Юли 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.21 от 13 Март 2012г., изм. ДВ. бр.23 от 8 Март 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.22 от 11 Март 2014г.). Добре би било да се запознаете изцяло със тази Наредба, като ви информираме, че през новия планов период тя ще бъде отново актуализирана. http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2135668969
За трайните насаждения в горецитираната Наредба № 5 е записано:
"Чл. 11. Трайните насаждения са в добро земеделско състояние, когато:
1. най-малко 70 % от растенията, включени в масива, са живи (неизсъхнали);
2. почвената повърхност се поддържа с подходящи обработки или косене според прилаганите системи (угарна, чимово-мулчирна, мулчирна или ливадно зачимяване).
Така, че на Вашия втори въпрос краткия отговор е, че е недопустимо да има храсти и не-овощни дървета в трайното насаждение, ако искате да получавате подпомагане.
Ето и по-подробна технологична информация за различните Системи за поддържане на почвената повърхност в овощните насаждения:
Най-масово разпространената система за поддържане на почвата е т.нар. черна угар. При тази система почвената повърхност се поддържа постоянно добре обработена, рохкава и чиста от плевели. Това се постига с няколко плитки обработки на почвата през сезона на вегетацията. Обикновено се провеждат 2 до 3 дискования и толкова на брой култивирания, като се редуват дисковане с култивиране. Понякога може да се провежда и фрезоване. Последното задължително се провежда в редовата ивица, т.е. под короните на дърветата. То се извършва със специална фреза с отклоняваща секция. През есента се извършва плитка оран на дълбочина 15-20 см. Черната угар има предимствата да елиминира плевелната растителност, която е конкурент на дърветата, тъй като отнема за себе си голяма част от водата и хранителните вещества от почвата, необходими за дърветата. Недостатък на системата черна угар е този, че след поливка или обилен дъжд техниката не може да влезе в градината за да я напръска или да извози готова продукция.
Чимово-мулчирна система – тя има два варианта: с естествен чим и с изкуствен чим. Естествения чим се образува след прекратяване на почвените обработки от естествено поникнали треви. Тя е по-малко предпочитана пред изкуственото затревяване, тъй като съдържа и видове треви върху които се развиват същите болести, които пречат и на дърветата. За сметка на това е по-евтина като система, тъй като не се правят разходи за семена, тяхното сеене и отглеждане. При изкуственото зачимяване /затревяване/ се подбират различни тревни смески. Най-често използваната смеска е райграс плюс детелина. Изкуственият чим е по-качествен от естествения. Предимства на чимово-мулчирната система са тези, че веднага след поливка или обилен валеж, техниката може да влиза в градината и да извършва дейности. Освен това, не се образуват коловози и не се уплътнява прекалено почвата. Недостатъци на чимово-мулчирната система са: отнемане на голяма част от влагата и хранителните вещества от почвата. Освен това изисква често косене на тревата.
Друга система за поддържане на почвената повърхност е зеленото торене. Състои се в отглеждане на междуредови култури като грах, фий, ечемик и други, които се заорават в почвата (зелената маса). Така се подобрява структурата и след разлагането им се отлагат хранителни вещества.
Друга система е мулчиране /покриване/. Има два вида мулчове – естествени и изкуствени. Естественото мулчиране се извършва със слама, дървени стърготини или талаш, борови кори. От изкуствените мулчове се използва най-често полиетилен или дунафол. И двата вида мулчове не позволяват развитие на плевелна растителност и запазват влагата на почвата като я засенчва.
В отговор на Ваш въпрос 2 Ви информираме, че няма законно установен брой на овощните дървета на хектар, но има технологично обоснован брой в зависимост от културата и използваната технология за производство - интензивна, екстензивна.
Информираме ви, че в Наредба № 11 от 6 април 2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР за периода 2007 - 2013 г.(В сила от 01.01.2009 г.,Обн. ДВ. бр.29 от 17 Април 2009г., последно изм. и доп. ДВ. бр.36 от 25 Април 2014г.) за подмярка - Характеристики на ландшафта, направление - "Традиционно отглеждане на овощни култури" е записано следното:
Чл. 45. (1) Направление "Традиционно отглеждане на овощни градини" е агроекологична дейност, която се подпомага на територията на всички традиционни овощни градини на възраст повече от 25 г., които се управляват екстензивно, междуредията са затревени, плодовете не са предназначени за продажба и дърветата са разположени на разстояние не повече от 10 м едно от друго, с изключение на овощните видове орех и череша, за които разстоянието е не повече от 15 м едно от друго.
(2) При управлението на дейностите по ал. 1 подпомаганите лица са длъжни да:
1. опазват всички живи овощни дървета;
2. извършват редовна резитба на дърветата най-малко веднъж годишно;
3. поддържат тревното покритие чрез косене и/или паша;
4. не изгарят тревата или дървета в овощните градини;
5. опазват дърветата от увреждания, причинени от пасящите животни или техниката за косене;
6. допускат растителнозащитни мероприятия само в извънредни случаи на пряка заплаха от унищожаване на дърветата и след консултация със специалист по растителна защита;
7. не прилагат минерални торове или хербициди в затревените площи (в междуредията) на традиционната овощна градина.
Ето и по-подробна технологична информация за броя дървета на декар (оптималните разстояния на засаждане), но те са общи и се влияят от различни фактори, а именно: определят се от сорто-подложковата комбинация, растежната сила; почвения тип; посоката на редовете; наклона на терена; системата на формиране и др. В овощните насаждения, за да се получават високи и качествени добиви, е необходимо да се засаждат оптимален брой овощни дръвчета на декар. Така се използва най-пълно почвата. Разстоянията, на които се засажда, трябва да бъдат такива, че след пълно развитие на короните да не се допуснат голямо сгъстяване и засенчване и машините свободно да преминават при работа в междуредията.
За различните видове има различни разстояния на засаждане.Например:при прасковата 5/3,4/4,4/3,и т.н.( между редово/вътре редово). Примерно избираме 4/4 това означава,че за 1 дка са необходими 62 бр. дръвчета. Прекомерното сгъстяване на дърветата в овощната градина, особено на силно растящите видове и сортове, не дава положителни резултати. Към 12-15-та година те се засенчват силно и се налага да се прореждат. Обикновено при засаждане на нова овощна градина се препоръчват следните схеми в зависимост от вида на растението и растежната сила на подложката. Ябълки и круши на силно-растящи подложки - на равни терени при поливни условия - 7х5 м и 7х4 м, на стръмни терени на тераси - 6х4 и 5х3 м, за праскови и кайсии - 5х4, 5х5м . Ябълки и круши на средно-растящи подложки - 6х4, 5х4 м, ябълки на слабо-растящи подложки с обикновена формировка - 4х3, 4х2 м. Ако ябълките и крушите се отглеждат палметно, засаждането е по-гъсто 4х2,5х3 м - на средно-растящи подложки, и 5х1,5 и 4х1 - на слабо-растящи подложки. Повечето овощари любители се увличат по свръх-сгъстени градини на слабо-растящи подложки. Следва обаче да се знае, че сгъстяването не бива да е повече от 0,5-1 м в реда и 3-4 м в междуредията При по-тесни междуредия силно се влошава осветлението и в тях е невъзможно отглеждането на други култури. При широкообемни корони – разстоянията между редовете се движи от 5 до 6,5 м, а между дърветата в реда – 4,4 до 5 м.
При полуплоски формировки – между редовете 5 до 6,5 м, а вътре в реда от 3 до 5 м. Посока на редовете - при равни терени – север-юг; при наклонени – по хоризонталите.
В допълнение бихме искали да Ви информираме, че в момента се разработва новата Програма за развитие на селските райони 2014-2020г. (ПРСР) и мерките за кандидатстване по нея, както и се подготвят новите условия за различните схеми за Директни плащания .
Препоръчваме Ви да следите специалните сайтове на Министерството на земеделието и храните и на Държавен фонд ''Земеделие” за Програмите за развитие на селските райони – съответно www.prsr.government.bg и www.prsr.bg., както и рубрика "Актуално" на сайта на МЗХ http://www.mzh.government.bg/mzh/bg/Home.aspx Там се очаква да се публикуват наредбите по мерките от новата Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г., както и тези свързани с Директните плащания. В наредбите ще бъдат подробно посочени и изискванията и условията за кандидатстване по съответната мярка.
Препоръчваме Ви също така да посетите наш офис. Експертите на НССЗ предоставят безплатни консултации в областта на растениевъдството, животновъдството и аграрната икономика, както и по въпросите свързани с Програмата за развитие на селските райони и Директните плащания. Работно време на териториалните офиси на НССЗ е от понеделник до петък - от 9.00 ч. до 17.30 ч.
НССЗ има офиси във всеки областен град на страната. Информация за адресите и телефоните за връзка с екипите от териториалните офиси на НССЗ може да намерите на сайта ни (www.naas.government.bg): рубрика „Контакти”, подрубрика „Областни офиси на НССЗ” - http://www.naas.government.bg/bg/Контакти/49.
