Въпрос:

Здравейте,
в момента имам 700 фиданки в двора, всичките на възраст от едно лято с височина между 0,2 и 1,2 метра (където е по влажно са по-високи).
Като създам орехова градина, те ще са с височина между 0,2 и 1,2 м. Тъй като ще боледуват (от пресаждането) може да пораснат само до 0,4 - 1,5 метра.
1. Ще се приема ли това насаждение за орехова градина, особено с цел получаване на субсидии?
2. Ще се приеме ли за орехова градина насаждение от семена? Тоест през април те ще покълнат и през годината ще растат и ще стигнат до 0,5 метра височина, но вероятно около 0,2 метра. Ще ги насадя на гнезда по 5-6 черупки в гнездо и ако поникнат повече, ще разреждам. Разбира се ще кося наоколо и ще мулчирам около стъблата им, за да пази от плевели и да задържа влагата. Но ще мога ли да кандидатствам за субсидии с това твърде младо насаждение?

С уважение

 

Отговор:

По отношение на Вашите въпроси, Ви информираме, че и за двата въпроса отговорът е принципно „Да”, но препоръчваме да се обърнете и към ДФ „Земеделие” за потвърждение.

Обръщаме Ви внимание на някои технологични изисквания при  производството на посадъчен материал, защото Вие създавате дълготрайно насаждение и освен субсидиите, които желаете да получавате би било добре да  създадете насаждение, което да ви даде по-скоро и по-добра продукция, а именно:
Известни са два начина на размножаване на овощните растения: полов/семенен/ и безполов/вегетативен/. Размножаването чрез семена е по-лесно, но не отговаря на основното изискване – запазване на биологичните и стопански признаци на овощните сортове. Получените от семена растения не могат да възпроизведат родителите. Този начин на размножаване се използва в селекцията при създаване на нови сортове, извършват се кръстоски с подбрани родители и в семенното поколение се извършва отбор на нови сортове.

Затова в овощарската практика се е наложило вегетативното размножаване, при което в потомството се запазват признаците на сорта, освен това вегетативното размножаване се предпочита и поради факта, че с него се ускорява встъпването в плододаване. При производството на посадъчен материал със семена се произвеждат само подложки, върху които се присаждат пъпки или калеми от културните сортове.

Присаждането е най-важният и най-често практикуван начин на размножаване на овощните дървета, с който успешно се възпроизвеждат свойствата и признаците на културните сортове. Чрез него се осъществява срастването на пъпки или калеми от едни растения върху стъблени или коренови части на други растения. Растенията, върху които се извършва присаждането се наричат подложки, а присадените части от размножаваните сортове – присадници. Познати са различни начини на присаждане, които може да се обединят в две основни групи: присаждане на пъпка и присаждане на калем.

Орехът се размножава почти изключително чрез присаждане. По този начин се запазват качествата на сортовете, плододаването настъпва по-рано и се получават по-високи добиви. За подложки се използват семенни растения от обикновения орех, а в някои страни и от черния орех.
Голяма част от единично разположените дървета са произлезли от семе. При тях встъпването в плододаване е късно - 12-15 години след засаждането. В промишлените орехови градини се засаждат присадени дървета. Те образуват първите си плодове 3-6 години след засаждането, но промишлен добив орехите дават след 12-ата година. От едно дърво може да се получат средно 40-80 кг плодове. Орехът е дълговечно растение, което живее 200-300 години.

Обликът на овощарството се определя преди всичко от работата на овощните разсадници. Трябва да се произвежда качествен посадъчен материал, тъй като той определя бъдещето развитие на овощните дървета. Трябва да се спазват всички необходими условия, гарантиращи производството освен на автентичен, но и на свободен от вируси и микоплазмени болести материал.

Освен това е необходимо да знаете, че производството и търговията в България на посадъчен материал се контролира от Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС) към Министерство на земеделието и храните . На сайта на агенцията може да намерите нормативната база, която третира въпросите за посевния и посадъчен материал.  http://iasas.government.bg/bg/legislation.html
С това законодателство се уреждат обществените отношения, свързани със сортоизпитването и воденето на официалната сортова листа на РБългария, сортоподдържането, производството и заготовката с цел търговия, вноса, износа и контрола на  посадъчен материал.

Производителите на посадъчен материал съгласно това законодателство трябва гарантират здравния статус и високото качество на произвеждания посадъчен материал.
Посадъчен материал с неясен здравен произход крие големи опасности от появата на бактериални, вирусни и фитоплазмени болести в новата градина, които могат да компрометират плодовата реколта от 15-20% до 70-80% в зависимост от болестите, овощния вид и сорта. Често някои бактериални и вирусни болести са причина да загинат цели насаждения, а плодовата продукция поради лошите си качества – непродаваема.
Имайте предвид, че веднъж създадено ореховото насаждение в последствие трудно може да бъде унищожавано, поради това, че ореха е защитен вид.

В Чл. 34. (1) в Глава шеста "Опазване на трайните насаждения" от Закона за опазване на селскостопанското имущество е записано: "Ореховите, кестеновите, бадемовите, лешниковите и черничевите дървета, както и други видове дървета, представляващи особена ценност за селското стопанство, се намират под режим на особена закрила. А в алинея (2) се казва: "Министърът на земеделието и храните утвърждава наредба за подлежащите на особена закрила дървета, тяхното опазване, използуване, отсичане и заменяне."