Въпрос: Здравейте, искам да попитам относно програма за финансиране за поддръжка на ливади,мери или пасища.По коя мярка се кандидатства и какви са изискванията.като цяло ако може да ми кажете къде бих могъл да прочета повечко, понеже никъде не можах нищо да намеря. Искам да взема земя с такъв статут като предназначение и да я поддържам. Каква би била стойността на субсидията за това на декар или зависи от района. Благодаря Ви за информацията предварително!!!

Отговор: Във връзка с Вашите въпроси Ви информираме, че няколко мерки от Програмата за развитие на селските райони са свързани с плащания на стопани - ползватели на ливади и пасища:
- мерки 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони” и 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони”, ако земите са в необлагодетелстван райони;
- мярка 214 „Агроекологични плащания”, ако земите са с висока природна стойност или ако се прилагат дейности за опазване на почвите и водите;
- мярка 213 „Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/EО – за земеделски земи”, ако земите са обхвата на Натура 2000.
Разбира се подпомагане може да получите и по Схемата за единно плащане на площ (т.нар. директни плащания). Допълнителна информация за тази схема може да прочетете от тук - http://www.dfz.bg/bg/direktni-plashtania-na-plosht/shemi-i-merki/shema-za-edinno-plashtane-na-plosht/

По-долу Ви предоставяме по-подробна информация за всяка една от горепосочените мерки:
Мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони” и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони”
Условията и изискванията за кандидатстване са описани в Наредба № 11 от 3 април 2008 г. (обн., ДВ бр. 40 от 18.04.2008г.).
Критерии за определяне и географски обхват на планинските райони и районите с ограничения, различни от планинските райони са определени в Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват, приета с ПМС № 30 от 2008 г. (ДВ, бр. 20 от 2008 г.).
Планински райони са землищата на населените места, които са :
- със средна надморска височина минимум 700 м;
- със среден наклон на терена минимум 20%;
- със средна надморска височина между минимум 500м в комбинация със среден наклон на терена минимум 15%;
- хомогенизират се землища и група землища, съседни на планинските, на които минимум 90% от землищната граница граничи с планински землища.
Райони с ограничения, различни от планинските, са землищата на населени места, които са със слабопродуктивни земеделски земи.
Конкретния списък на планинските и другите необлагодетелствани са определени съответно в Приложение №1 и №2 на Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват (http://prsr.government.bg/index.php/bg/sections/l3/30).
Дали Вашият район попада в обхвата на тези райони може да проверите в общинските служби по земеделие и в териториалните областни офиси на Национална служба за съвети в земеделието,
По двете мерки могат да кандидатстват земеделски стопани – физически или юридически лица, които:
- са регистрирани като земеделски стопани по реда на Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК);
- ползват минимум 0,5 ха (5 декара) собствена, наета или арендувана земя, при минимален наблюдаван размер на парцела 0,1 ха.
Одобрените кандидати по двете мерки са длъжни:
- да спазват условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние;
- извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане;
- подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане.

Размер на помощта е диференцирана в зависимост от размера на стопанството и е както следва:
хектари За планински необлагодетелствани райони (евро / хектар) За други необлагодетелствани райони ( евро на хектар)
за частта до 50,0 ха 130 70
за частта от 50,0 до 100,0 ха 70 40
за частта над 100,0 ха 30 15

Няма изискване кандидатите да са регистрирани като земеделски производители по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители(ДВ, бр. 10 от 1999 г.). От 2011 г. размерът на помощта е увеличен за всички категории, както и вече се предоставя и помощ за стопанисваните от земеделския стопанин площи надхвърлящи 100 ха.

Мярка 213 „Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/EО – за земеделски земи”
Условията и изискванията за кандидатстване са описани в Наредба № 3 от 23 февруари 2011 г. (обн., ДВ бр. 18 от 01.03.2011г.).
Земеделски стопани, ще получават компенсаторно плащане по мярка 213 за пропуснатите приходи и направените разходи, произтичащи от изпълнението на наложените забрани в заповедите за обявяване на защитените зони по Натура 2000.
По мярката могат да кандидатстват земеделски стопани – физически или юридически лица, които:
- са регистрирани като земеделски стопани по реда на Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК);
- ползват стопанисват земеделска земя, включително ливади и пасища от горския фонд, с минимален размер на ползваната площ за подпомагане по мярката – 0,3 ха, при минимален размер на всеки парцел 0,1 ха;
Всеки кандидат за подпомагане по мярка 213 е длъжен да:
1. спазва забраните и ограниченията, разписани в заповедта за обявяване на съответната защитена зона от Натура 2000 за заявените за подпомагане по мярка 213 парцели;
2. спазва режимите, разписани в плана за управление на защитената зона от Натура 2000;
3. спазва условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние;
Забраните които ще се компенсират са обобщени в следните пет групи:
1. Забрани за разораването и залесяването на ливади, пасища и мери, превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения, както и промяната на начина им на трайно ползване - до 30 евро/ха;
2. Забрана за премахването на характеристики на ландшафта (синори, единични и групи дървета) земеделските земи – до 20 евро/ха;
3. Забрана за косенето на ливадите в сроковете, предвидени в съответните заповеди за обявяване /1 или 15 юли/, при спазване на регламентирания начин на косене, ако е наложен такъв – до 70 евро/ха;
4. Забрана за използването на неселективни средства за борба с вредителите в селското стопанство, - до 65 евро/ха;
5. Забрана за използването на пестициди и минерални торове в пасища и ливади – до 28,5 евро/ха.

Земеделските стопани не могат да заявяват едновременно за подпомагане една и съща площ по мярка 213 „Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/EО – за земеделски земи“ и мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР. За защитената зона, в която се намират стопанисваните земи, трябва да е издадена заповед за обявяване, с разписани конкретни забрани за земеделска дейност.

Мярка 214 „Агроекологични плащания”
Условията и изискванията за кандидатстване са описани в Наредба № 11 от 6 април 2009 г. (обн., ДВ бр. 29 от 17.04.2009г.).
Периодът на прием на заявленията за подпомагане е посочен под таблицата с графика за прием на проекти в края на статията.
Мярката се състои от 5 под-мерки, всяка от които включва серия от направления в т.ч.
1. биологично земеделие с направления:
а) биологично растениевъдство;
б) биологично пчеларство;
2. управление на земеделски земи с висока природна стойност с направления:
а) възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС);
б) поддържане на местообитанията на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места;
3. поддържане на характеристики на ландшафта с направление традиционно отглеждане на овощни култури;
4. опазване на почвите и водите с направления:
а) въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите;
б) контрол на почвената ерозия;
5. традиционно животновъдство с направления:
а) опазване на застрашени от изчезване местни породи;
б) традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм).
По двете под-мерки могат да кандидатстват земеделски стопани – физически или юридически лица, които са регистрирани като земеделски стопани по реда на Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК);
Минималната площ за участие в агроекологичната мярка е 0,5 ха. От това изискване се допускат следните изключения:
- За направление „Традиционно отглеждане на овощни култури” – 0,3 ха;
- За направление „Биологично растениевъдство” – за култивирани гъби; оранжерийни култури; посевен и посадъчен материал – 0,1 ха;
- За направление “Биологично пчеларство” – не се изисква минимален размер на земята. За дейността „Биологично пчеларство” бенефициентът трябва да има най-малко 20 пчелни семейства (кошера).
- За поддържане на местообитанията на защитени видове в обработваеми земи в орнитологични важни места – 0,3 ха, но за:
 дейността: „оставяне за петгодишен период на ротационен принцип от 10 до 20 % некултивирани и неразорани площи от общата площ на блока на земеделското стопанство” е 5 ха.
 дейности „засяване и отглеждане на есенни зърнено-житни култури в местообитания на зимуващи видове гъски” и „превръщане на обработваемите земи, които са местообитания на Царски орел (Aquila heliaca) или Египетски лешояд (Neophron percnopterus) в пасища и впоследствие ги поддържат екстензивно чрез паша или косене” е 0,5 ха;.
- За направление за традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм) минималния размер на площта е 5 ха

Одобрените кандидати са длъжни да спазват условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние и поемат писмено задължение да прилагат избраните от тях агроекологични дейности или комбинация от дейности за срок от 5 г.

Бенефициентът може да избере да прилага различни агроекологични направления в своето стопанство. На един и същи парцел обаче могат да се комбинират единствено агроекологични направления, за които се извършва плащане на единица площ, с агроекологичните направления „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство” и „Биологично пчеларство”.
         
Подпомагат се дейностите във физически блокове, които попадат в обхвата на слой от земи с ВПС, определени в СИЗП.
При управлението на земи с ВПС, подпомаганите лица трябва да спазват следните изисквания:
• Забранено е използването на минерални торове и продукти за растителна защита, с изключение на определените в Регламент (ЕИО) № 2092/91(Регламент 834/2007);
• Не са разрешени  изграждане на нови отводнителни системи и оран;
• Лица, които поддържат земи с ВПС чрез косене, спазват и извършват следните дейности:
- Първа коситба в равнинни райони от 15 юни до 15 юли, а в планински райони – от 30 юни до 15 август;
- Косенето може да се извършва ръчно или, ако е с косачки - за бавно косене, да е от центъра към периферията на ливадата и с бавна скорост.
• Да се извършва свободна паша по ливадите след последната коситба при гъстота до 1,5 ЖЕ/ха;
• Разчистване на нежелана растителност;
• Поддържане на затревените площи чрез паша – при гъстота от 0.3-1.5 ЖЕ /ха .
Всяка година фермерите трябва да уточняват в заявлението си дали затревената площ ще бъде косена или изпасана.

Годишният размер на агроекологичните плащания за управление на земеделски земи с висока природна стойност е, както следва:
1. за възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС1) - 151 евро/ха;
2. за поддържане на местообитания на защитени видове в земеделски земи, разположени в орнитологични важни места:
а) за оставяне на малки по размер, неразорани и незасети площи, с размери от 16 до 25 кв.м, в посевите с есенни култури (есенници), като на всеки 0,5 ха има по 2 участъка (4 участъка на хектар) с определените размери - 30 евро/ха;
б) за запазване на стърнища през зимата в полета на пролетни култури (пролетници) - 112 евро/ха;
в) за оставяне за петгодишен период на ротационен принцип от 10 до 20 % некултивирани и неразорани площи от общата площ на блока на земеделското стопанство, но не по-малко от 1 ха, за период от две години в земеделски земи с интензивно монокултурно отглеждане, с по 1 м изорана свободна от растителност ивица по границите; ивиците по границите се разорават 2 - 3 пъти годишно, но не в периода от март до юли - 139 евро/ха;
г) за прибиране на реколтата след 31 юли в площи с гнезда на ливадния блатар (Circus pygargus), посочени в приложение № 2 - 35 евро/ха;
д) за засяване и отглеждане на есенни зърнено-житни култури в местообитания на зимуващи видове гъски на минимум 50 % от заявените по дейността площи - 167 евро/ха;
е) за превръщане на обработваемите земи, които са местообитания на Царски орел или Египетски лешояд, в пасища и последващото им екстензивно поддържане - 324 евро/ха;
ж) за неизползване на пестициди, родентициди от второ поколение и минерални торове освен за локализирано третиране срещу инвазивни плевели - 88 евро/ха.

Годишният размер на агроекологичните плащания за опазване на почвите и водите е, както следва:
1. за въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите - 182 евро/ха;
2. за контрол на почвената ерозия:
а) поясно редуване на културите - 45 евро/ха;
б) създаване на буферни ивици - 43 евро/ха;
в) изграждане на оттокоотвеждащи бразди - 40 евро/ха;
г) противоерозионни мероприятия в междуредия на лозя и насаждения - 130 евро/ха;
д) превръщане на обработваеми земи в пасища - 324 евро/ха;
е) извършване на подобрителни мероприятия в пасищата - 82 евро/ха;
ж) въвеждане на почвозащитни предкултури - 129 евро/ха.

Заявления за подпомагане по мерки 211 „Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планинските райони“, 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“;, 213 „Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/EО – за земеделски земи„ и 214 „Агроекологични плащания“ се подават съгласно изискванията на Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (обн., ДВ, бр. 22 от 2009 г.), а именно:
Заявленията се подават през периода от 1 март до 15 май на годината, за която се кандидатства за подпомагане. Когато 15 май е неприсъствен ден, срокът за подаване на заявления за подпомагане изтича в първия следващ работен ден. Заявленията може да се подават и до 25 календарни дни след изтичането на срока,  но ДФЗ намалява полагащите се плащания с 1 % за всеки работен ден закъснение.
Експертите на НССЗ предоставят безплатни консултации в областта на растениевъдството, животновъдството и аграрната икономика, както и по въпросите свързани с Програмата за развитие на селските райони.
Работно време на териториалните офиси на НССЗ е от понеделник до петък -  от 9.00 ч. до 17.30 ч.
Информация за адресите и телефоните за връзка с екипите от териториалните офиси на НССЗ може да намерите на сайта ни (www.naas.government.bg): рубрика „Контакти”, подрубрика „ Областни офиси на НССЗ” - http://www.naas.government.bg/bg/Контакти/49

 

Главна дирекция «Съвети в земеделието»
Национална служба за съвети в земеделието
e-mail: gdsz@naas.government.bg
тел.: 02 / 810 09 71, 76, 77, 78, 79 и 91