Въпрос:

Може ли физическо лице - чужд гражданин  с ЛНЧ с разрешение за продължително пребиваване да се регистрира като земеделски стопанин по реда на Наредба 3 от 29.01.1999 г.? Може ли да кандидатства по интервенциите, включени в Стратегическия план?

 

Отговор:

Гражданите на държави - членки на Европейския съюз, които са самостоятелно заети земеделски производители имащи желание да се установят и постоянно да пребивават в Република България и са вписани в това им качество по реда на Закона за регистър БУЛСТАТ, могат да придобиват право на собственост върху земеделски и горски имоти за земеделско ползване от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

Чужденци или чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земеделска земя при условията на международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република България, обнародван и влязъл в сила, а чужденците и при наследяване по закон.

Заетостта на чуждестранни граждани в Република България е нормативно регламентирана в Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) и Наредбата за условията и реда за издаване, отказ и  отнемане на разрешения за работа на чужденци в Република България. Вж. тук: http://www.az.government.bg/

Земеделските земи могат да бъдат собственост на граждани, на държавата, на общините и на юридически лица. Чужди държави не могат да притежават право на собственост върху земеделски земи.

Граждани и юридически лица от държавите - членки на Европейския съюз, и на държавите - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, могат да придобиват право на собственост върху земеделски земи при условията на този закон след изтичането на срока, определен в Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

Редът за регистрация на лицата като земеделски стопани е уреден нормативно с Наредба № 3 от 29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, наричана за краткост по – долу в текста „Наредба № 3/1999“, вж. тук: https://www.lex.bg/laws/ldoc/-549710334

Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № 3/1999, на регистрация подлежат юридически лица, еднолични търговци и физически лица, навършили 18 години, които стопанисват земеделска земя и/или осъществяват производство на земеделска продукция.

Съгласно чл.3, ал.6 от Наредба № 3/1999, регистрацията се извършва в областната дирекция "Земеделие" (ОДЗ) по постоянния адрес на физическото лице или едноличния търговец или по седалището на юридическото лице въз основа на анкетни карти с анкетни формуляри, попълнени от земеделския стопанин.

Необходимите документи за регистрация на земеделски стопанин са следните:

Земеделският стопанин, който отговаря на условията по чл. 3, ал. 1, подава в съответната общинската служба по земеделие (ОСЗ) или ОДЗ попълнена анкетна карта с анкетни формуляри по образец съгласно приложение № 2. Анкетните карти с анкетните формуляри се предоставят на земеделския стопанин безплатно от ОСЗ.

1. За юридически лица:

1.1. Удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация от Търговският регистър

1.2. Карта за идентификация по регистър БУЛСТАТ;

2. За физически лица:

2.1. Документ за самоличност;

2.2. Справка от Търговският регистър по БУЛСТАТ за земеделски стопани, на които се прави пререгистрация;

Физическите лица представят за проверка документ за самоличност. Земеделските стопани (физически или юридически лица), които ползват земеделска земя, вписват в анкетните формуляри всички имоти, за които имат регистрирано правно основание (документи за собственост и/или договори за наем или аренда), за ползване съгласно чл. 41 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), вж. тук: https://www.lex.bg/laws/ldoc/2134406656

При вписване в анкетния формуляр на имоти в регулация представят и документи, доказващи правното основание за ползването им. Когато земеделските стопани отглеждат животни, прилагат опис на номерата на ушните марки и/или електронните идентификатори по реда на чл. 7, ал. 2, опис на животните, които не подлежат на идентификация, или заверен опис от официалния ветеринарен лекар, контролиращ съответния животновъден обект. Земеделските стопани могат да попълнят и представят анкетна карта с анкетни формуляри на електронен носител. Стопаните, които извършват дейности с първични фуражи, подават Декларация, съгласно Приложение № 3 от Наредбата.

Когато земеделският стопанин стопанисва земеделски земи и/или отглежда животни в различни землища, попълва отделни анкетни формуляри за всяко землище.

Процедурата за регистрация е следната:

Попълнените анкетните формуляри се заверяват от ОСЗ  и в срок до 20 дни от датата на заверката, но не по-късно от края на срока по чл. 5, ал. 3 при годишна заверка се представят от земеделския стопанин или от упълномощеното от него лице с нотариално заверено пълномощно или се изпращат по служебен път в срок от 5 работни дни от общинската служба по земеделие в ОДЗ. При първоначална регистрация земеделският стопанин лично представя документите си за регистрация в ОДЗ и получава издадената регистрационна карта.

Тъй като до сега не сте били регистрирана в качеството на земеделски стопанин по реда на Наредба № 3/1999 г., можете да се регистрирате по всяко време на годината.

Всеки регистриран земеделски стопанин е длъжен в едномесечен срок да подаде в съответната ОСЗ или ОДЗ информация за настъпилите промени в данните, обявени към момента на регистрация, или заверката за съответната година.

За да поддържате статутът си на регистриран земеделски стопанин (т.нар. пререгистрация) е необходимо да представяте ежегодно в срок от 1 октомври до  09 юни  актуална информация за дейността си чрез анкетна карта с анкетни формуляри. Въз основа на представената информация ОДЗ заверява регистрационната карта на земеделския стопанин за следващата стопанска година и издава справка, генерирана от регистъра, за декларираната от него дейност. При неспазване на срока за пререгистрация лицата губят статута си на земеделски стопани, както и правата, произтичащи от това за съответната стопанска година.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредбата, регистрираните земеделски стопани със заверени за съответната стопанска година регистрационни карти могат да кандидатстват и да получават:

1. финансово подпомагане по съответните схеми и мерки от Европейските земеделски фондове чрез ДФ "Земеделие";

2. средства от централния бюджет за държавни помощи.

Съгласно чл. 6, ал. 2 от Наредбата, регистрираните земеделски стопани имат право:

1. да получават безплатно съвети от Националната служба за съвети в земеделието;

2. да получават безплатна информация, анализи и прогнози от ОДЗ;

3. да получават информация за цени и пазари на земеделски продукти от Националната служба за съвети в земеделието;

4. да извършват търговия с произведената от тях земеделска продукция по реда на чл. 55 ЗСБТ и на чл. 10а ЗПЗП.

Относно възможностите за подпомагане по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023 – 2027 г.

В Наредба № 4 от 30 март 2023 г са регламентирани  условията и реда за кандидатстване за подпомагане по интервенциите от стратегическия план, вж. тук: https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=189660

 С нея се урежда редът на кандидатстване по следните интервенции:

1. Основно подпомагане на доходите за устойчивост (ОПДУ);

2. Допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост (ДП-ОПДУ);

3. Допълнително подпомагане на доходите за млади земеделски стопани (МЗС);

4. Плащане за малки земеделски стопани (ДЗС);

5. Специално плащане за култура – памук (Памук);

6. Обвързано с производството подпомагане за млечни крави (МлК);

7. Обвързано с производството подпомагане за млечни крави, включени в развъдни програми (МлК-РП);

8. Обвързано с производството подпомагане за месодайни крави (МеК);

9. Обвързано с производството подпомагане за месодайни крави, включени в развъдни програми (МеК-РП);

10. Обвързано с производството подпомагане за говеда в планински райони (Г-пл);

11. Обвързано с производството подпомагане за крави от застрашени от изчезване породи (К-ЗП);

12. Обвързано с производството подпомагане за биволи (Биволи);

13. Обвързано с производството подпомагане за овце и кози от застрашени от изчезване породи (ДПЖ-ЗП);

14. Обвързано с производството подпомагане за овце и кози, включени в развъдни програми (ДПЖ-РП);

15. Обвързано с производството подпомагане за овце и кози в планински райони (ДПЖ-пл);

16. Обвързано с производството подпомагане на доходите за плодове (ИП);

17. Обвързано с производството подпомагане на доходите за плодови насаждения до встъпването им в плододаване (ИП-Н);

18. Обвързано с производството подпомагане на доходите за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжани) (ИЗ-ДККП);

19. Обвързано с производството подпомагане на доходите за зеленчуци (пипер) (ИЗ-П);

20. Обвързано с производството подпомагане на доходите за зеленчуци (лук и чесън) и картофи за нишесте (ИЗ-КЛЧ);

21. Обвързано с производството подпомагане на доходите за зеленчуци (моркови, зеле, дини и пъпеши) (ИЗ-МЗДП);

22. Обвързано с производството подпомагане на доходите за оранжерийно производство (ИОП);

23. Обвързано с производството подпомагане на доходите за плодове и зеленчуци в планинските райони (ИЗП-пл);

24. Обвързано с производството подпомагане на доходите за протеинови култури (ИПК);

25. Еко схема за биологично земеделие (селскостопански животни) (Еко-БЖ);

26. Еко схема за поддържане и подобряване на биологичното разнообразие и екологичната инфраструктура (Еко-БРЕИ);

27. Еко схема за запазване и възстановяване на почвения потенциал – насърчаване на зелено торене и органично наторяване (Еко-ЗВПП);

28. Еко схема за намаляване използването на пестициди (Еко-НИП);

29. Еко схема за екологично поддържане на трайните насаждения (Еко-ТН);

30. Еко схема за екстензивно поддържане на постоянно затревените площи (Еко-ПЗП);

31. Еко схема за поддържане и подобряване на биоразнообразието в горски екосистеми (Еко-ГТ);

32. Еко схема за разнообразяване на отглежданите култури (Еко-РОК);

33. Преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производството (ПНДТ);

34. Преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството (ПНДЖ1);

35. Преходна национална помощ за овце-майки и/или кози-майки, обвързана с производството (ПНДЖ3);

36. Биологично растениевъдство (БР);

37. Биологично пчеларство (БП);

38. Подпомагане отглеждането на сортове, устойчиви към климатични условия чрез практики за интегрирано производство (СИП);

39. Насърчаване намалението на употребата на продуктите за растителна защита и торове през контрол в краен продукт (ПРЗТ);

40. Насърчаване на естественото опрашване (опрашване);

41. Хуманно отношение към животните и антимикробна резистентност (ХЖ-АМР);

42. Насърчаване използването на култури и сортове, устойчиви към климатичните условия (СККУ);

43. Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство (СЗМ);

44. Опазване на местни породи (автохтонни), важни за селското стопанство (ОМП);

45. Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм) – (паша);

46. Поддържане на местообитанията на червеногушата гъска (Branta ruficollis), Кръстат (царски) орел и Египетски лешояд в орнитологични важни места в обработваеми земи (ПМ-ОВМ);

47. Възстановяване и поддържане на деградирали пасищни територии (ПЗП-деградирали);

48. Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения (НР);

49. Плащания за земеделски земи в зони от Натура 2000 (Н2000);

50. Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020 г. (М10) – за вече поети многогодишни ангажименти, вж. чл.9, ал.3;

51. Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г. (М11) – за вече поети многогодишни ангажименти, , вж. чл.9, ал.3.

Стратегическият план създава възможности и предоставя финансови инструменти за много широк набор от земеделски стопани като растениевъди, животновъди вкл. пчелари, биопроизводители, както и за лозаро-винарския сектор, общините в селските райони и други. В него има интервенции насочени към схемите за качество, към крайни продукти с по-високи екологични изисквания - интервенции за инвестиции в земеделските стопанства, както и в преработката/маркетинг на селскостопански продукти.

Тъй като нямаме достатъчно информация за Вашето стопанство, Ви съветваме да посетите най-удобния за Вас офис на НССЗ. След като експертите се запознаят подробно с Вашата дейност и намерения, ще Ви дадат подробна и изчерпателна информация, включително за възможности за кандидатстване за получаване на финансиране по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023 – 2027 г.

Експертите на Национална служба за съвети в земеделието (НССЗ) предоставят безплатни консултации в областта на растениевъдството, животновъдството и аграрната икономика, както и по въпросите свързани със Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023 – 2027 г.


Информираме Ви, че НССЗ има Териториален областен офис във всеки областен град на страната, а също така има разкрити и мобилни общински офиси в 28 общини на територята на страната.

Информация за адресите и телефоните за връзка с екипите от 27-те Териториални областни офиси (ТОО) на НССЗ може да намерите на сайта ни: https://www.naas.government.bg/contacts/teritorialni-oblastni-ofisi-na-nssz

  Информация за адресите и телефоните за връзка с екипите от 28-те Мобилни общински офиси (МОО) на НССЗ може да намерите на сайта ни:  https://www.naas.government.bg/contacts/mobilni-obshinski-ofisi