Дейностите по двете програми ще се извършват от 2021 г. до 2024 г. Финансирането по тях ще бъде за срок от три години като бюджета на всяка една от тях е на обща стойност 4 500 000 лева. Средствата за изпълнението на двете програми ще се осигуряват от бюджета на Министерството на образованието и науката от предвидените средства за наука в централния бюджет за съответната година.
Програмата „Интелигентно животновъдство“ трябва да стартира през 2021 г. За първата година е заложена най-голяма сума: 1 800 000 лв., за 2022 г.: 1 500 000 лв., а за 2023 г.: 1 200 000 лв. По програмата се предвижда да се предоставят на животновъдите иновативни методи и средства за интелигентно и ефективно животновъдство с намалени човешки ресурси и намалено въздействие върху околната среда. Благодарение на научната програма изследователи и животновъди ще имат бърз онлайн достъп до средства, ресурси и инструменти за сътрудничество, ще бъдат осигурени информационни и комуникационни технологии за изчисления, свързване, съхранение на данни и достъп до виртуални научноизследователски системи и платформи и клиентски мрежи. Освен разработването на роботизирани системи за доене и отглеждане на животните, по програма „Интелигентно животновъдство“ ще бъдат разработени и интелигентни системи за наблюдение и анализ на продуктивността на пасища и ливади. Това ще стане чрез стационарни и мобилни сензорни системи за пробовземане и наблюдение на параметрите на почвата и тревостоя и дистанционни методи за получаване на информация относно състоянието и качествата на растителната маса.
Втората предложена национална научна програма е „Интелигентно растениевъдство“, чиято стойност е също 4 500 000 лв. за три години. Разпределениeто на средствата е по 1 500 000 лв. за всяка една от трите години - 2021 г., 2022 г. и 2023 г. По програмата ще се правят научни и приложни изследвания за приложението на изкуствения интелект в земеделието с цел намаляване на разходите за земеделските стопани, подобряване на управлението на почвите и качеството на водите, ограничаване на използването на торове и пестициди, намаляване на емисиите на парникови газове, подобряване на биологичното разнообразие и създаване на по-здравословна околна среда за земеделските стопани и гражданите. Очакваните резултати са разделени на две групи: фундаментални и приложни. Някои от посочените фундаментални резултати са: генериране на нови познания от фундаменталните науки биология, химия, информатика, математика и физика в сектор растениевъдство; оценка на приложимостта на стационарните сензорни мрежи и мобилните устройства (дронове, роботи) за събиране на първична информация в открити (блокове) и закрити (оранжерии) селскостопански площи, почва, води, въздух и растително биоразнообразие; идентифициране на възможностите за дигитализация на управленските процеси в земеделието в съответствие със спецификата и динамичността на сектора; внедряване на възможностите на компютърното зрение и различни светлинни филтри за получаване на информация относно състоянието на растенията и почвата; специфициране на подходящи приложения на блоковите вериги и разработване на модели за ефективни блокови вериги за интелигентно растениевъдство.
Част от практически резултати са: създаване на прототипи за полезни практически системи и демонстрация пред обществото за ползите от изкуствения интелект и дигитализацията при производството на полски култури, плодове, зеленчуци и др.; изграждане на пилотна регионална инфраструктура за интелигентно растениевъдство в района на Пловдив; създаване на модел за интелигентна система за управление на информация и знание в растителната защита за ефективно и екологично производство на различни култури и опазване на околната среда; създаване на информационна платформа за интегриране на научна, техническа, технологична, правна информация за стратегически важни за България култури и сортове и др.
Общественото обсъждане ще продължи до 5 ноември 2020 г. на Портал за обществени консултации.
Национална служба за съвети в земеделието, в рамките на своите компетенции, ще подпомага трансфера на знанията и резултатите от двете програми в практиката, както и ще съдейства и допринася за ефективно сътрудничество между всички участници в "Системата за знания и иновации в селското стопанство" (СЗИСС - AKIS) в България.
