РАСТЕНИЕВЪДСТВО

Задачи на градинаря

 Настъпват летните горещини и зеленчуците изпитват все по-често остра нужда от вода. Много важни са плитките окопавания след всяка поливка. Рохкавият повърхностен слой намалява изпарението от почвата и междуполивния период се удължава. Преустановяват се поливките на лука за глави, дините и пъпешите.

 Освободените зеленчукови лехи от ранни пролетни култури като тиквички, краставици, ранни картофи и др.  не се окопават дълбоко, а само леко се разрохкват, за да се запази структурата и влагата на почвата. 

 Пълноценна реколта от зелен фасул за късна консумация и за консервиране може да се очаква при сеитба преди 15 юли. Основна грижа при фасула е напояването и окопаването. Почне ли фасулът да цъфти се спира окопаването, защото цветът му много лесно опадва.

 За да бъдат патладжаните едри и сочни, е необходимо през юли да ги подхраните два пъти с листен тор, който да съдържа по равни количества трите основни хранителни елемента - азот, фосфор и калий.

 При краставиците поливането и торенето са най-важните работи през юли. Краставиците са топлолюбиви растения и затова не е подходящо поливането им със студена чешмяна вода. Трябва да се създадат условия за поливане с престояла вода. Колкото по-рано се откъснат плодовете, толкова по-бързо ще се развиват следващите. За семе се оставят плодовете на един цял корен. Краставиците се отрязват с нож, а не се късат с ръка.

 Доматите през юли се поливат по-често и по-обилно, защото тогава почвата се засушава по-бързо, а освен това тогава започва масовото им зачервяване. Най-добре е да се полива веднъж седмично. Ако се забележи, че най-долните листа на доматите са заболели, се премахват веднага, за да не се разпространи заболяването върху цялото растение. Това може да допринесе и за по-доброто огряване на първия завръз от слънцето. Ако листата са здрави, те не бива да се премахват. 

 В края на месец юли или началото на август се засява зимната ряпа. При засушаване е добре няколко дни преди сеитбата да се полее мястото, за да се ускори поникването.

 През месец юли се прибира лука. Той се смята за узрял и готов за прибиране, когато шийката на лъжливото стъбло до луковицата омекне и листата започнат да полягат. Това показва, че растежът на луковиците е завършен, а техните външни люспи вече са добили характерния си червеникав цвят.

 В началото на месеца трябва да се засади късния алабаш, късното зеле и карфиола. Засаждат се при междуредово разстояние 60-70 см, а вътре в реда 50 см. След разсаждането редовно се плеви, окопава и полива. Ако предшественикът на зелето не е торен основно, добре е да се внесат по 2-2,5 т/дка угнил оборски тор, 40-50 кг/дка суперфосфат и 15-20 кг калиев тор. Торовите норми се определят в зависимост от планирания добив и резултатите от химичния анализ на почвени проби. Прибирането става през окотомври -ноември.

 Късните краставици и тиквички, за есенно производство, се засяват през втората половина на месеца.

Трябва да се водят системни наблюдения за поява на кафяви листни петна, картофена мана по доматите, на кубинска и брашнеста мана по краставиците и други растения от семейството на тиквата. Опасността за пипера е маната, която се проявява в две форми - коренова и стъблена. Опасност са и листните въшки, които вредят не само пряко, но и косвено, защото пренасят различни вирусни болести. Не бива да се подценяват земните бълхи, които могат да унищожат разсада за късното зеле.

Задачи на овощаря

 Подхранването на семковите и костилковите овощни дървета през юли стимулира развитието на цветни пъпки за следващата година, които се образуват през този месец. Извършва се подхранване с азотен тор (50 кг/дка), накопава се и при суша се полива за да се ускори проникването на хранителните вещества до кореновата система на дръвчетата. От подхранването имат полза и плодовете, които са в растеж, защото наедряват повече.

 Короните на младите (от едногодишни до тригодишни) овощни дръвчета от всички видове се прореждат. Това прореждане се състои в изрязване издъно на всички леторасти, които растат и се развиват навътре в короната, а така също и на болните леторасти. Това е особено важно преди всичко за прасковите и кайсиите. Премахват се и леторастите по стоволовете на младите дръвчета. Ако са се появили издънки от подложката също се премахват.

 Едно поливане на малините ще се отрази много благоприятно върху добива и качеството на плодовете. Юли месец е време за интензивен растеж на нови издънки, както и подготовка на растението за следващата реколта. Затова лятното поливане има изключително значение. След обирането на малините се изрязват плододавалите издънки, изнасят се навън от посева и се изгарят. При забавянето на това мероприятие може да се попречи на правилното развитие на младите издънки. Отстраняват се слабите пръчки, а едногодишните се прореждат. Най-добър добив се получава, когато на един линеен метър се оставят около 10 млади издънки.

 Късни зеленчуци под овощни дървета не бива да се отглеждат, защото торенето и поливането им довежда до удължаване на вегетацията на дърветата и нарушаване на тяхната подготовка за зимата. Такива дървета при сурова зима могат да измръзнат. Окосена трева от градината може да се използва за мулчиране около овощните дървета. Това  предпазва от плевели и запазва влагата, която е много важна през  този горещ годишен сезон.

 Непосредствено след прибирането на ягодите трябва да се положат специални грижи за насаждението. В края на месеца се орязват листата. Ластуните се орязват или се насочват към празните места. Поливането и окопаването също са важен елемент от следберитбените агротехнически мероприятия. Поне 80% от добива през следващата година ще се дължи на добрите грижи през това лято.

 В овощните градини трябва да продължат наблюденията за поява на болести и неприятели и да се вземат съответните мерки. При зараза от струпясване ябълките и крушите след превалявания се пръскат с контактно-системни фунгициди. Срещу сливовия плодов червей се налагат също пръскания, които се съчетават и с борбата срещу червените листни петна. При прасковата вниманието се насочва главно за опазване на плодовата реколта от източния плодов червей и анарзията.

Задачи на лозаря

 Поддържането на почвата чиста от плевели и борба с болести и неприятели са основната грижа през месеца. Леторастите от плодните пръчки достигат най-горния тел и трябва да се прекършат. Развилите се от чепчетата не се прекършват, а само се извиват и привързват към тела.

 Важна практика е почистването на младите лозички от росни корени. Това трябва да стане още в началото на месеца, ако не е извършено в края на миналия.

 Опасността от мана още не е преминала. При превалявания през първата половина от месеца  се налагат пръскания с контактно-системни фунгициди. Последните пръскания се правят с бордолезов разтвор. Голяма е опасността през месеца от оидиума (брашнеста мана). Борбата с тази болест продължава до прошарване на гроздето. 

Задачи при отглеждане на полските култури

 Своевременното прибиране на реколтата от есенниците през този месец е най-важното условие за добрия добив и неговото качество. Безупречно трябва да се почистят складовете за съхранение на зърното. Първата грижа след жътвата е дълбоко изораване на площите с извършване на основно торене. Не е грешка да се извърши подметка на стърнищата. Така ще се запази малко влага в почвата.

Лятото е сезонът на напояването. Най-полезни поливки за царевицата са по време на изметляването, цъфтежа и оплождането.


ЖИВОТНОВЪДСТВО

 Месец  Юли е особено значим за овцевъдството - започва подготовката за случната (осеменителна) кампания. Синхронизирането на  размърлянето и заплождането води след себе си  добрата организация на целия производствен цикъл във фермата: оагването, грижите за новородените, отбиванито на агнетата, реализация при оптимални срокове и цени, доенето на овцете и реализация на млякото компактно за стадото и периода.

 Важно е да се извърши преценка на здравното състояние на животните, преценява се също така и индивидуалното телесно състояние. Определят се подлежащите на бракуване животни - поради старост, заболявания, атрофии и др. Животните в лошо телесно състояние обикновенно имат проблеми със заплождането и износването на плода.

 Основна насока на подготовката за случната кампания е постигането на добро телесно състояние - нормална охраненост на овцете-майки и поддържане на добра разплодна кондиция при кочовете. Добрата охраненост на овцете благоприятстват за повишаване на близненето. През подготвителният период дажбите се завишават с 0,3-0,4КЕ. При недостатъчна паша овцете се подхранват с окосена зелена люцерна до 2кг на глава и концентриран фураж (покълнал ечемик) 0,3-0,4кг на глава.

 Всъщност 15-20 дни преди началото на кампанията започва допълнителното подхранване на овцете-майки  с концентриран фураж по 0,3 - 0,4 кг/ден.  В това количество трябва да бъдат включени царевица, пшеница, овес и ечемик. Това хранене продължава и по време на кампанията, то благоприятствува добрите резултати. За да се стимулира и синхронизира размърлянето при овцете (посоченото важи и за козите)  съществуват хормонални методи, които обаче се прилагат от специалисти. В масовата практика и частните стопанства се прилага с добър успех така наречената БЕЗСОЛНО-СОЛЕВА ДИЕТА. Схемата е следната:  Около 8 - 10 дни преди началото на случната кампания се отнемат крупите с каменна сол, овцете  се лишават напълно от достъп до сол. Около 5-6 дни преди началото на заплождането към ярмата от концентриран фураж се добавят по 10-15 грама сол дневно на глава. Един ден преди заплождането крупите с каменна сол се връщат в кошарите. Схемата се прилага с успех и за ранно разгонване и заплождане на козите.

 През месец Юли животните от млечно направление, се изхранват основно на паша. Това не изключва подхранването с концентрирани фуражи в количества зависещи от индивидалното телесно състояние и млечност на животните.

 Груба грешка и разпространена практика е пашата на животни в райони граничещи с натоварен автомобилен транспорт. Трябва да се знае, че той замърсява околната среда включително растенията в радиус от стотици метри. В повърхностния слой на зелената маса се натрупват олово, 3-4-бензспирени и други вредни вещества. Чрез млякото на така хранените животни, оловото постъпва в човешкия организъм, натрупва се (комулативен ефект) предимно в костния мозък и при достигане на определен праг дава тежки поражения на кръвотворните органи (респективно кръвта) и централната нервна система. 3-4-бензспирените са другият важен замърсител от автомобилния транспорт, постъпващ чрез млякото и месото в човешкия организъм. Те причиняват ракови заболявания (канцерогенен ефект) и могат да доведат до увреждания на човешките ембриони (тератогенен ефект).

 Месец Юли е подходящото време за  събиране, сушене и складиране на тревен и листников фураж за изхранване на животните през зимните месеци. За да нямат стопаните проблеми с изхранването  през периода на оборното отглеждане трябва да се направят някои най-прости изчисления:

- за една крава в зависимост от телесното състояние и продуктивноста й са необходими от 5 до 15 кг ден доброкачествено сено на ден;

- за една овца или коза – минимум по килограм сено на ден;

- един кубичен метър сено от житни и бобови треви  тежи около 70кг три месеца след складирането;

- един кубичен метър ливадно сено от дребни житни треви тежи около 65кг три месеца след складирането;

- един кубичен метър сено от груби треви, от блатни ливади тежи около 50 кг три месеца след складирането, то е и с  най-ниско качество.

 С използуването на дадените зависимости като най-общ ориентир, може да се   преценят необходимостите и запасеността с  груби фуражи в малки полупазарни или ориентирани към самозадоволяване стопанства. В промишленото животновъдство за да се постигнат оптимални резултати и  продуктивност на животните, те трябва да бъдат хранени нормирано, с балансирани дажби изготвени от специалисти по животновъдство. На базата на наличните по категории брой животни в дадена ферма и дажбите за хранене в различните периоди на отглеждането им се изготвя цялостен фуражен баланс за годината. Това е единственият сигурен начин да се осигури целогодишно правилно хранене, възможно най-ниска себестойност на продукцията  и оптимални икономически резултати от дейността като цяло.

 Високите летни температури характерни за Юли са причина за някои неблагополучия в животновъдството. Ето по-важните от тях:

- Влошаване качествата на млякото. При определени условия млякото е идеалната хранителна среда за развитие на бактерии и други микроорганизми. Те разграждат млечната захар до млечна киселина, а това влошава технологичните му качества. Някои от съставките на млякото имат бактерицидно и бактериостатично действие. То се запазва по-дълго време при по-кратък период от доене до охлаждане, при по-ниска температура на охлаждане(4-5 градуса за 36-40 часа), при по-добра хигиена на доенето, т. е. замърсяване с по-малък брой микроорганизми.

- Маститите при млекодайните животни са друг проблем в животновъдството в летните месеци. Най-важно условие за предотвратяването им е високата хигиена на доенето. Обръща се внимание не само на дезинфекцията на вимето, но и на изправността и хигиената на доилните агрегати. Малки повреди, както и неумелото манипулиране при ръчното доене могат да травмират вимето.

- Всяка температура над 210С е стрес, 260 С вече е дискомфорт, консумациятана вода се увеличава с 25-30%. Апетита спада, животните ядат предимно концентратната част от дажбата което води до ацидози. През този период на годината задължително трябва да се използват хранителни добарки от типа на натриевия бикарбонат

- Топлото юлско време е причина за бързото разваляне на фуражите. В малките лични стопанства на прасетата и птиците трябва да се залагат в хранилките, толкова фураж и отпадъци от домакинството колкото могат да се приемат за еднократно хранене. Това би спестило проблеми като храносмилателни разстройства, намаляване на продуктивността, смъртност и преразходи на фуражи.

Kалендарът  е предоставен от офиса на НССЗ в гр.Плевен