Подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" и подмярка 10.1.3 "Контрол на почвената ерозия"

Въпрос:

Здравейте,
Земеделски стопанин съм и проявявам интерес към новите възможности на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г.  и по-конкретно - към подмярка „Контрол на почвената ерозия“, съгласно която е възможно превръщането на обработваеми земеделски земи в постоянно затревени площи.
Наредба № 7 от 24 февруари 2015 г. дава указания за прилагане на мярка 10, но въпреки това поражда много въпроси, на които не намирам отговор. Затова моля да изкажете мнение по следните неясноти:
• Необходимо условие ли е наличието на договори за аренда или наем, вписани в Агенцията по вписванията, с поне петгодишен срок на действие?
• Имотите, предмет на тези договори, задължително ли е да покриват географски блоковете на земеделското стопанство, с които ще се кандидатства по направление „Контрол на почвената ерозия“?
• Достатъчно условие ли е правното основание съгласно чл. 37в от ЗСПЗЗ, при условие, че споразумението между ползвателите всяка година се актуализира?
•  След като срока е петгодишен защо кандидатът подлежи на санкция след петата година? (чл. 8 ал. 1 и чл. 18 ал. 4 б. г) от Наредба № 7 от 24 февруари 2015 г.).
• Променя ли се начина на трайно ползване на одобрените имоти "ниви"?
• Обработваемите площи с начин на трайно ползване „нива“, превърнати в постоянно затревени площи, необходимо ли е да останат такива и след приключване на поетия петгодишен ангажимент?
В конкретния случай обработваемите земи попадат в обхвата на защитените зони в "Натура 2000" и това поражда допълнителен въпрос:  
• От това следва ли, че ще бъдат включени в специализирания слой „Постоянни пасища“, (чл.16 д, ал.2 от Наредба № 105 от 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол (обн. ДВ. бр. 82 от 2006 г.), който обхваща екологично чувствителни зони, определени от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (OB L 206, 22.7.1992 г). и Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно опазването на дивите птици (OB L 20, 26.1.2010 г.)?
Регламент (ЕС) №1307/2013 чл. 4 дава определение за „постоянно затревена площ и постоянно пасище“.
• Бихте ли разяснили има ли по-конкретни изисквания за видовете треви или тревни смески, които следва да се използват или е възможно, съгласно Регламент №1307, да се рекултират естествено растящите треви?
Предвид това, че за първи път през 2016 г. възнамерявам да кандидатствам по мярка "Агроекология и климат":
•  Какво ще се случи с поетите задължения, финансовата помощ по мярка 10 и съответните санкции след изтичане на определения  рамков период на ПРСР 2014-2020, при условие, че все още не е изтекъл поетия петгодишен ангажимент?
Предварително искам да изкажа благодарност за отделеното внимание и съдействие при тълкуване на нормативната уредба към мярка 10 "Агроекология и климат".

Оставам в очакване на Вашия отговор.

Отговор:

В отговор на Вашите въпроси  Ви даваме следната информация:

1. Няма изрично условие по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. наличието на договори за аренда или наем, вписани в Агенцията по вписванията, с поне петгодишен срок на действие, но е препоръчително за Ваша сигурност. Както знаете земеползването в България е все още един динамичен процес и за да сте сигурни и спокойни в значителна степен, че пет и повече години съответните земеделски земи ще ги ползвате Вие, съветваме ви да направите това усилие за да не търпите санкции, при евентуално - независещо от вас прекратяване на ангажимента. Едногодишните договори не ви гарантират, че на следващата година вашият наемодател отново ще сключи договор с Вас.

2. Имотите, предмет на тези договори, задължително трябва да  покриват географски блоковете на земеделското стопанство, с които ще се кандидатства по направление „Контрол на почвената ерозия“.
Правното основание съгласно чл. 37в от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи(ЗСПЗЗ) е достатъчно условие (независимо, че споразумението между ползвателите всяка година се актуализира) при условие, че  са спазени изисквания на чл. 37в, ал.15 от ЗСПЗЗ, който гласи:
"Чл. 37в, ал.15 Земеделски земи, включени в масиви за ползване и одобрени за подпомагане по мярка "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и/или по мярка "Агроекология и климат" и "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., се разпределят без промяна на местоположението на лицата, одобрени по мярката, в случаите, когато:
1. са представили по реда на чл. 37б за участие в процедурата имоти с площ, по-голяма или равна на площта, одобрена за подпомагане по мярката, и
2. собствениците и ползвателите, чиито имоти са предоставени на одобрените по мярката лица, са заявили желанието си да участват в процедурата за създаване на масиви за ползване по реда на този член със същите имоти."
Условието на чл.37б от ЗСПЗЗ изисква да сте подали като собственик или ползвател в Общинската служба по земеделие декларация или заявление за участие в споразумение по чл. 37в с приложен към заявлението опис на имоти за участие в масиви за ползване, съгласно регистрираните в общинската служба по земеделие договори и/или документи за собственост в срок до 31 юли лично или чрез пълномощник и важи за следващата стопанска година.
Прилагането на процедурите по чл. 37б са описани в Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ, а именно:
"Чл. 69. Собствениците на земеделски земи декларират в общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите формата на стопанисване и начина на трайно ползване на всеки от имотите. В случай че собствениците не желаят имотите им или някои от тях да се включват в масиви за ползване, те изрично посочват това обстоятелство в декларацията.
(2) Декларацията по ал. 1 се подава за една стопанска година по образец, утвърден от министъра на земеделието и храните.
(3) Декларацията се подава в срок до 31 юли лично или чрез пълномощник и важи за следващата стопанска година.
(4) Срокът не се смята пропуснат, ако преди изтичането му декларацията е подадена по пощата или до некомпетентен орган, който е длъжен служебно да я препрати на съответната общинска служба по земеделие.
(5) Всеки от съсобствениците може да подаде декларацията по ал. 1. Декларацията ползва всички съсобственици.
Чл. 70. (1) Ползвателите на земеделски земи могат да подават в общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите заявление за участие в споразумение за ползване по чл. 37в ЗСПЗЗ. В заявлението се посочват имотите, ползвани на правно основание съгласно регистрираните в общинската служба по земеделие договори, и/или документи за собственост, с които ползвателят желае да участва в масиви за ползване по споразумение.
(2) Заявлението по ал. 1 се подава в срок до 31 юли лично или чрез пълномощник по образец, утвърден от министъра на земеделието и храните, и важи за следващата стопанска година.
(3) Заявлението по ал. 1 се представя и на магнитен носител при възможност.
Чл. 71. При промяна на собствеността, формата на стопанисване и начина на трайно ползване собствениците и ползвателите подават декларация, съответно заявление. Новите обстоятелства се вземат предвид при определяне на масивите за ползване за следващата стопанска година, освен в случаите, когато декларациите или заявленията са представени в срока по чл. 72, ал. 5.
(2) Неподаването на декларация по ал. 1 се счита за липса на промяна в първоначално декларираните обстоятелства."
Както знаете, процедурите по прилагане на чл.37в от ЗСПЗЗ се прилагат от Областните дирекции "Земеделие" и съответните Общински служби по земеделие. В тази връзка ви съветваме да се обърнете за тях за повече подробности по сроковете и прилагането.

3. Относно въпросът Ви, защо след като срока е петгодишен защо кандидатът подлежи на санкция след петата година съгласно чл. 18, ал.4б от Наредба № 7 от 24 февруари 2015 г. отговорът е следния:
На санкции след петата година подлежат само онези бенефициенти, които поради добавяне на нови площи към първоначално одобрените площи по ангажимента с повече от 20% или с повече от 10 ха поемат нов пет годишен ангажимент. В този случай се удължава периода на първоначалния поет ангажимент. В случай, че се установи нарушение по ангажимента след петата година то тогава се налага се санкция по чл. 18, ал.4.

4. На въпросът Ви променя ли се начина на трайно ползване на одобрените имоти "ниви", отговорът е следния:
Съгласно чл.36, ал.3 от Наредба 7 за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" е записано изискването, че "През втората и следващите години от поетия агроекологичен ангажимент по ал. 1, т. 1 одобрените парцели се заявяват в заявлението за плащане като "постоянно затревена площ". Няма изрично изискване в наредбата да се сменя начина на трайно ползване (НТП) на съответните заявени по това направление имоти, т.е да представяте пред ДФЗ - РА скици на имотите с променено НТП.

5. Все още не е въведено задължение след петата година от ангажимента да се продължи поддържането на площите като ПЗП.

6. Ако обработваемите земи попадат в обхвата на защитените зони в "Натура 2000" от това не следва, че ще бъдат включени автоматично в специализирания слой „Постоянни пасища“. Условията да се включват имоти в този слой са съгласно 16д, ал.1, от Наредба № 105 от 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол "  който гласи: "Министерството на земеделието и храните създава в Системата за идентификация на земеделските парцели специализиран слой "Постоянно затревени площи", който включва съществуващи към момента на създаването му затревени площи с минимален размер 0,1 хектара, които:
1. са с начин на трайно ползване по Картата на възстановена собственост - пасища, мери, ливади или друг вид постоянно затревените площи;
2. попадат във физически блокове, включващи постоянно затревени площи, в които поне през една от последните 5 години има заявени затревени площи."
За целта е необходимо да си направите проверка, имотите които ще наемате и ползвате, като какви са заявявани и дали не са вече в този слой (справка ОСЗ).
Съгласно чл.16 д, ал.2 от Наредба № 105 от 2006 г. проверката се прави при създаване на слоя. Тъй като той вече е създаден, процедурите по  включване и изключване от него е съгласно чл.16ж от същата наредба.

7. Няма конкретни изисквания за видовете треви или тревни смески, които следва да се използват и е възможно да се реколтират естествено растящите треви. За да се получи все пак едно добро затревяване, ако решите може и да направите изкуствено затревяване. Нашите съвети са следните:
В зависимост от броя на тревните компоненти, които участват в смеските те биват: прости - състоят се от 2-3 вида- един бобов и 1-2 житни; усложнени – от 4-5 вида 2 бобови и 2-3 житни и сложни – от над 5 вида -2-3 бобови и 4-6 житни. Според продължителността на използване тревните смески се делят на: краткотрайни -2-3 години; средно дълготрайни – 4-6 години и дълготрайни – над 10 години. Краткотрайните смески се използват предимно за сено и включват бобовите видове – еспарзета, звездан,  люцерна, червена детелина, а от житните – френски райграс, тимотейка, ежова главица и безосилеста овсига.
В средно дълготрайните смески се включват същите видове както при краткотрайните смески.
В дълготрайните смески бобовите треви заемат до 20%, а житните-80%. От бобовите треви тук се използват звезданът и бялата детелина, а от житните-пасищен райграс, червена власатка, ливадна метлица, бяла полевица, безосилеста овсига и др.
В зависимост от начина на ползване тревните смески се делят на сенокосни, пасищни и за комбинирано ползване.
При подбора на видовете треви за създаване на изкуствени тревостои трябва да се вземат предвид влиянието на почвено-климатичните условия, надморската височина, изложението на терена и др. Така например суровите зимни условия ограничават използването на видове с ниска зимоустойчивост като пасищния и високия райграс в Северна България и планинските райони. Взискателни към въздушната влажност са тимотейката, червената детелина и бялата полевица, които са подходящи за планинските райони с равномерно разпределение на валежите. Сухоустойчивите видове като еспарзета, звездан, ежова главица, безосилеста овсига и червена власатка са подходящи за  за създаване на тревостои при неполивни условия.
Подходящи тревни видове за противоерозионно затревяване в хълмистите и предпланински райони са звезданът, еспарзетата, безосилеста овсига, червена власатка, пасищен райграс и ливадна метлица, а за планинските райони- звездан, бяла детелина, тимотейка, високкият райграс, червената власатка, ежовата главица и др.
На терени с наклони до 10° затревяването се извършва по конвенционалният метод; при наклони между 10 и 20° затревяването се извършва на пояси с ширина 5-10 m в зависимост от наклона, които се разполагат по хоризонталите.; при наклон над 20° ширината на поясите трябва да бъде 1-2 m, а разстоянието между тях - 1-3 m.
При неполивни условия, каквито са повечето от наклонените и ерозирани терени, тревните смески се засяват рано през пролетта (март), за да се използва влагата от зимните и пролетните валежи за дружното поникване и добре вкореняване на тревите до настъпване на летните засушавания. Преди да се пристъпи към сеитбата, трябва да се определи посевната норма. За нейното определяне се взима предвид нормата на сеитба на отделните видове в чисто състояние, процентното участие на вида в смеската и чистотата и кълняемостта на семената. За сеитба се вземат семена, отговарящи на І и ІІ класа по БДС. Използва се формулата:
К =  П.Н            където:
           С 
К – количеството на семената от тревния вид в смеската в kg/ha;
П – процентното участие на вида в смеската;
Н – посевна  норма при 100% кълняеми семена;
С – стопанска стойност на семената
С = чистота х кълняемост
                               100                                                                                                                                    

Количеството на семената  на отделните тревни видове, участвуващи  в тревната смеска  се завишава  в сравнение със  самостоятелните посеви  с 25% при краткотрайните смески, с 50% при средно дълготрайните и със 75-100% при дълготрайните.

Примерни схеми на тревни смески за създаване на изкуствени тревостои върху ерозирани земи
1. Еспарзета 40% + ежова главица 40% + висок райграс 20%.
2. Еспарзета 40% + безосилеста овсига 40% + пасищен райграс 20%
3. Бяла детелина 40% + червена власатка 30% + ливадна метлица 30%
4. Звездан 40% + червена власатка 30% + ливадна метлица 30%
5. Звездан 40% + червена власатка 40% + безосилеста овсига 20%
6. Звездан 20% + червена власатка 30% + ливадна метлица 30% + пасищен райграс 20%
7. Бяла детелина 20% + червена власатка 20% + ливадна метлица 20% + ежова главица 20%  + тимотейка 20%.

8. При условие, че все още не е изтекъл поетия петгодишен ангажимент по мярка 10 разходите по поетите и изпълнени ангажименти за всички допустими заявления по мярката,извършени след крайния срок за плащания по ПРСР 2014-2020 г. ще се отнасят към бюджет на следващата ПРСР, т.е ангажимента продължава да се изпълнява по първоначално поетите условия независимо, че продължава в новия програмен период.

9. Важно да знаете, че щом имотите Ви попадат в защитена зона (Натура 2000) следва да спазвате Плана за управление на съответната зона, съгласно Закона за биологичното разнообразие  http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2135456926. В плановете за управление се предвиждат мерки, които целят предотвратяване на влошаването на условията в типовете природни местообитания и в местообитанията на видовете, както и на застрашаването и обезпокояването на видовете, за опазването на които са обявени съответните защитени зони. Компетентният орган в случая е Регионална инспекция по околна среда и води (РОСВ).
За производители, чиито земи попадат в защитена територия по Натура 2000 се прилага марка 12 "Плащания за Натура 2000 и рамковата директива за водите"
Подпомагат се земеделски стопани, които стопанисват земеделски земи, включително ливади и пасища от горски територии, в обхвата на защитени зони, обявени по реда на Закона за биологичното разнообразие и за които има издадени заповеди за тяхното обявяване.Подпомагането по тази мярка се предоставя под формата на годишно плащане на хектар. Компесаторното плащане е за направени разходи и претърпени загуби на земеделски стопани, които спазват забраните и ограниченията за земеделска дейност, разписани в заповедите за обявяването на защитените зони. Право на подпомагане имат земеделски стопани, заявили минимален размер на ползваната площ за подпомагане от 0.3 ха, при минимален размер на парцела от 0.1 ха. За заявените площи се спазват условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние.
Подробна информация за всички приложими схемите и нормативната уредба  може да намерите на сайта на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ)  http://www.dfz.bg/bg/dp-2014-2020/shemi-2015/ или http://www.dfz.bg/bg/dp-2014-2020/zak/,  както и на сайта на Министерство на земеделието и храните (МЗХ)
http://www.mzh.government.bg/MZH/bg/ShortLinks/SelskaPolitika/direktniplashtaniq2015-2020.aspx