Въпрос:  

Здравейте! От Министерство на земеделието, дадоха данни за контакт с вашата служба, ако човек реши да се занимава с отглеждането на пилета (кокошки, петли) за продажба, било към фирми или частни лица, какво е необходимо да се направи, какви са изисквания за обект, документация, разрешителни? Възможно ли е получаване на субсидии (евросредства) на какъв етап се получават? Какви са стъпките които трябва да се преминат?

Поздрави

Отговор:

В отговор на поставените от Вас въпроси даваме следните отговори:

По първи въпрос – какво е необходимо да се направи и какви са необходимите документи - Ви информираме, че  за осъществяване на дейност по отглеждане на животни е необходимо:

1. Собственикът или ползвателят на животновъден обект е задължен да го регистрира в Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ), по местонахождение на обекта,  по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД). Тази регистрацият удостоверява, че животновъдният обект отговаря на ветеринарномедицинските и зоохигиенни изисквания за отглеждане на животни и хуманно отношение към тях. За целта се подава Заявление до директора на ОДБХ по образец, който може да бъде изтеглен от сайта на БАБХ: https://www.bfsa.bg/userfiles/files/ZHOJKF/obrazci/2020/%20-17%D0%95%20-%20%D0%93%D0%9E%D0%9B%D0%95%D0%9C%D0%98%20%D0%96%D0%9E.PDF

Към Заявлението се прилагат следните документи: Копие от документ за собственост или право на ползване на обекта; Копие от сключен договор с ветеринарен лекар за профилактика, лечение и диагностика на болестите по животните, които ще се отглеждат в обекта; Копие от документ за въвеждане в експлоатация на обекта, когато такъв се изисква съгласно Закона за устройство на територията; Документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 14, ал. 2 от ЗВД.

Въз основа на това Заявление стартира процедура по одобряване на животновъдния обект, което се извършва с протокол на комисия, назначена от директора на ОДБХ, след извършване на проверка на място. При констатиране на нередности в животновъдния обект, комисията изготвя предписание за извършване на дейности с определени срокове. Когато комисията установи, че животновъдния обект отговаря на изискванията, на основание на подаденото Заявление се издава Удостоверение за регистрация на животновъден обект, той се вписва в регистъра на обектите с епизоотично значение и в ИИС на БАБХ с определен регистрационен номер. Удостоверението съдържа важни реквизити като например вид на отглежданите животни, капацитет на обекта, GPS координати,  ветеринарния регистрационен номер. По-подробна информация и образци на документи може да намерите на сайта на БАБХ: http://www.babh.government.bg

         2. Собственикът или ползвателят на животновъден обект трябва да се регистрира като земеделски стопанин - физическо или юридическо лице,  по реда на Наредба №3/1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани (https://lex.bg/bg/laws/ldoc/-549710334) . Регистрацията се извършва в областната дирекция "Земеделие" (ОДЗ) по постоянния адрес въз основа на анкетни карти с анкетни формуляри, които трябва да попълните. При регистрацията ще получите регистрационна карта.

         Регистрираните земеделски стопани съгласно на Кодекса за социално осигуряване (КСО) са лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, регистрирани по установения ред. След придобиване  качеството на „регистриран земеделски стопанин“, съгласно КСО се дължат задължителни осигурителни вноски, върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Минималният месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани е 710 лв., а максималният е 3400 лв.

Пример за определяне на авансови задължителни осигурителни вноски на регистриран земеделски стопанин:

За родените преди 1 януари 1960 г.:

За държавно обществено осигуряване:

За фонд „Пенсии“: 19.80% от 710 лв. = 140, 58 лв. или

За фонд „Пенсии” и фонд „Общо заболяване и майчинство”: 23.30% от 714 лв. = 165,43 лв.

За здравно осигуряване: 8% от 714 лв. = 56,80 лв.

За родените след 31 декември 1959 г.:

За държавно обществено осигуряване:

За фонд „Пенсии”: 14,8% от 710 лв. = 105,08 лв. или

За фонд „Пенсии” и фонд „Общо заболяване и майчинство”: 18.30% от 710 лв. = 129,93 лв.

За допълнително задължително пенсионно осигуряване : 5% от 710 лв. = 35,50 лв.

За здравно осигуряване: 8% от 710 лв. = 56,80 лв.

         Осигурителните вноски се внасят до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължат. Земеделският стопанин подлежи на задължително осигуряване само за периодите, през които има дейност, като регистриран земеделски стопанин. При условие, че извършваната дейност не налага целогодишна заетост, за месеците на календарната година, през които няма да упражнява дейност, няма да има задължение да внася осигурителни вноски, ако подаде специална декларация в НАП, в която посочва месеците през годината, през които няма да упражнява селскостопанска дейност.

 

По втори въпрос – какви са изискванията за обекта – Ви информираме, че  изискванията (съгласно чл.137, ал. 10 от ЗВД) са определени в Наредба №44 от 20.04.2006.г за ветеринарномедицинските изисквания, включително мерките за биосигурност и зоохигиенните изисквания към животновъдните обекти, в т.ч.  задълженията на собствениците или ползвателите на животновъдните обекти.

Животновъдните обекти, в които се отглеждат до 350 броя кокошки носачки или друг вид възрастни птици или до 500 броя бройлери или подрастващи птици от други видове, се изграждат по начин, който позволява прибиране на птиците на закрито за определено време при епизоотичен риск. Нови животновъдни обекти за отглеждане на птици в индустриална ферма се изграждат при спазване мерките за биосигурност на разстояние не по-малко от: 1500 метра от друг животновъден обект за отглеждане на птици и от регулацията на населените места – при отглеждане на открито; 200 метра от друг животновъден обект за отглеждане на птици на закрито – при индустриално отглеждане на закрито. Нов животновъден обект за отглеждане на птици се изгражда на разстояние не по-малко от 10 км от заградена територия за отглеждане на пернат дивеч.  Разстоянията между животновъдните обекти се измерват между техните огради.

 Животновъдните обекти за отглеждане на селскостопански животни включват следните мерки за биосигурност: изградени са съгласно изискванията на нормативните документи за защита и хуманно отношение към селскостопанските животни; снабдени са постоянно с питейна вода; имат вход, който разполага с оборудване и място за измиване и дезинфекция на хора и транспортни средства; оградени са по начин, осигуряващ безопасността на обекта и здравното благополучие на животните, не позволяващ свободен достъп на хора и други животни; имат обособени места и/или съоръжения за съхранение на фураж за изхранване на животните и постеля, покрити и заградени по начин, осигуряващ защита от диви птици и гризачи; имат обособено място или контейнер за временно съхранение на трупове от умрели животни – климатизирано помещение или съоръжение с контролирана температура до 4 °С;

Животновъдните обекти за отглеждане на птици в индустриална ферма се проектират и изграждат със следните обособени зони:

1. Бяла зона, която е разположена в надветрената страна от съоръженията за тор;

2. Черна зона.

Бялата зона включва:

Сгради и помещения за отглеждане на животните и съоръженията към тях, които: са разположени по начин, който съответства на технологията на отглеждане на животните и на специфичните ветеринарномедицински изисквания за профилактика; са изградени от материали, устойчиви на тежестта и движението на животните, и с повърхности, подходящи за почистване, измиване, дезинфекция, дезинсекция и дератизация; са с обезопасени отвори (прозорци, клапи и др.) с мрежа, като за птиците е с око не по-голямо от 2 см/2 см, гарантираща защита от други птици и гризачи; на входа на всяка сграда за отглеждане на животните има филтър за смяна на работното облекло, оборудван с вана за измиване и дезинфекция на обувките и съоръжение за дезинфекция на ръцете; помещение за работниците със санитарен възел; сгради или помещения за извършване на лечебни и профилактични манипулации; силози или обособени затворени помещения към всяка сграда за комбиниран фураж, изградени по начин, позволяващ почистване, дезинфекция, дезинсекция и дератизация, и гарантиращи безопасното съхранение на фуража и защита от птици и гризачи.

На границата между "бялата зона" и "черната зона" в индустриалните ферми се разполагат спомагателни сгради и съоръжения, които са: ветеринарно-санитарен филтър (мокър и/или сух), който е единственият вход/изход "за бялата зона";  кухня с трапезария или място за хранене за работещите в животновъдния обект; трупосъбирателен пункт, който има изградена канализация или пречиствателно съоръжение за отпадните води от измиване и дезинфекция, ограден е по начин, непозволяващ достъп на други животни или хора, и разполага с помещение или контейнери за съхранение на трупове при температура не по-висока от 4 °С, вход откъм "бялата зона" и изход за товарене и извозване на отпадъците със специализиран транспорт; помещение или място за извършване на аутопсия; помещение или място за съхранение на дезинфекционни средства и вътрешен инвентар.

B "черната зона" могат да се разполагат: административно-битов сектор, който включва сградите и съоръженията, свързани с управлението и административното обслужване, битовите помещения за работниците от животновъдния обект и за охраната; при необходимост сектор за ремонт и поддръжка с работилници, складове за резервни части, гараж, пароцентрала и др.; съоръжения за тор, достатъчни по обем, съобразени с капацитета на обекта; място или оборудване за дезинфекция на доставени отвън материали, консумативи, ветеринарномедицински продукти и др.; други съоръжения по преценка на собственика или ползвателя, необходими за подпомагане на дейността на обекта; помещение или място на изхода с необходимото оборудване, за почистване, измиване и дезинфекция на транспортни средства, включително и такива,използвани само за нуждите на обекта.

В сградите и помещенията се спазва принципът за профилактика "всичко пълно – всичко празно" и се осигуряват съоръжения за хранене и поене, които да:  гарантират чистотата на фуражите и водата и свеждат до минимум възможността за контаминация; осигуряват свободен достъп на всяка птица с оглед вида и възрастта; намаляват до минимум агресивната конкуренция при птиците;  позволяват лесно почистване и дезинфекция.

Помещенията могат да разполагат с ограден с мрежа двор за разходка, който не позволява движение на птиците извън територията на двора, с око на мрежата не по-голямо от 2 см/2 см, без хранилки и поилки. При ново зареждане дворовете се почистват и дезинфекцират. Отворите за излизане към двора са с възможност за затваряне.

По-подробно с изискванията към птицевъдните сгради, тяхното оборудване, осигурена площ за птиците, фронт за хранене, фронт за поене, светлинен режим, изисквания към капацитета на вентилационните системи и др., можете да се запознаете в различните раздели на Наредба №44 от 20.04.2006.г за ветеринарномедицинските изисквания, включително мерките за биосигурност и зоохигиенните изисквания към животновъдните обекти https://lex.bg/laws/ldoc/2135525777 .

По трети въпрос – възможно ли е получаването на субсидии Ви информираме, че

През 2022 г. за подпомагане на земеделските стопани развиващи дейност в областта на птицевъдството се прилага схемата за държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците”.

Цел на помощта е подкрепа на земеделските стопани за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към животните в сектор „Птицевъдство“. Помощта се предоставя годишно за покриване на допълнителни разходи или пропуснати доходи, свързани с изпълнение на доброволни ангажименти, поети за най-малко 5 години. Помощта се предоставя на земеделски стопани, които нямат просрожени задължения към Държавен фонд „Земеделие, животновъдните им обекти са регистрирани по чл. 137 от ЗВД  и в предходните 2 години 50% от приходите им са формирани от продажби от сектор „Птицевъдство“. Подробности относно размера на подпомагането по схемата и ангажиментите за прилагане, които се поемат от земеделските стопани можете да намерите в Указанията за прилагане на схемата https://www.dfz.bg/bg/darzhavni-pomoshti/notificirana-darjavna-pomosht/

Други възможности за подпомагане предоставят някои мерки от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). По мерките по ПРСР се кандидатства с проектно предложение (бизнес-план) за развитие на стопанството, при отворен прием по съответната подмярка. Проектните предложения се подават електронно чрез Информационна система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България 2020 (ИСУН 2020). Можете да се запознаете с информация относно отворените процедури за кандидатстване, с подробните Условия за кандидатстване – изисквания към кандидатите, подпомагани дейности, необходими документи и др. важни детайли на страницата на ИСУН 2020 https://eumis2020.government.bg/bg/s/Default/Index .

Съгласно индикативна годишна работна програма на ПРСР 2014-2020 г. за 2022 година, се очаква да има прием по подмярка  6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ в периода октомври – ноември 2022 г. По тази подмярка се подпомагат дейности за създаване и развитие на стопанства на млади земеделски стопани, на възраст от 18 до 40 навършени години, регистрирани като земеделски стопани, преди не повече от 24 месеца. Може да се запознаете с индикативната годишна работна програма за 2022 г. на: https://www.mzh.government.bg/bg/politiki-i-programi/programi-za-finansirane/programa-za-razvitie-na-selskite-rayoni/  

По четвърти въпрос – какви са стъпките, които трябва да се преминат, във връзка с Вашите намерения за дейност в областта на птицевъдството, Ви информираме, че първата и определяща стъпка е да решите какви точно птици искате да отглеждате:

  • Бройлери
  • Родители за бройлери
  • Родители за стокови носачки
  • Стокови носачки
  • Общоползвателен тип

Това Ваше решение ще бъде в основата при формиране на допустимия брой птици, които ще можете да отглеждате в животновъдния обект (капацитет), необходимото оборудване, очакваните разходи за дейността и приходи, пазарната среда.

            Втора стъпка е регистрация на животновъден обект.

            Трета стъпка е регистрацията Ви като земеделски стопанин.

В заключение, нашият съвет е посетите най-близкия за Вас териториален областен офис на НССЗ и да се консултирате с нашите експерти относно възможностите за създаване и развитие на Вашето стопанство, както и за предварителните действия които да предприемете за да можете вече като земеделски стопанин да кандидатствате за подпомагане на дейността.

 Експертите на НССЗ ще Ви предоставят безплатни консултации в областта на растениевъдството, животновъдството и аграрната икономика, както и по други въпроси свързани с Програмата за развитие на селските райони. Службата има богат опит при изготвяне и управление на бизнес планове на млади фермери и малки стопанства, и ще Ви окаже съдействие при кандидатстване по мерките от ПРСР, по които работи.

Информираме Ви също, че НССЗ изготвя  и ще изготвя безплатно проектни предложения на кандидати, които отговарят на изискванията за допустимост по подмярка 6.3.  и 6.1 от ПРСР 2014 - 2020 г. Експертите на НССЗ имат готовност, освен изготвяне на проектното предложение да съдействат и при електронното подаване на проектните предложения през ИСУН  2020.

НССЗ има офис във всеки областен град на страната. Работно време на Териториалните областни офиси на НССЗ е от понеделник до петък - от 9.00 ч. до 17.30 ч.

Информация за адресите и телефоните за връзка с екипите от териториалните офиси на НССЗ може да намерите на сайта ни (www.naas.government.bg): рубрика „Контакти”, подрубрика „Областни офиси на НССЗ” - https://www.naas.government.bg/contacts/p49

Главна дирекция «Съвети в земеделието и аналитична лаборатория »

Национална служба за съвети в земеделието

e-mail: gdsz@naas.government.bg

тел.: 02 / 810 09  74, 76, 77, 78, 79 и 91