Въпрос:
Здравейте бих искала дя попитам, дали има програма за малки пернати животни (кокошки). В случай, че има, то какви са условията да кандидатствам за тази програма?

Отговор:

В отговор на поставения въпрос Ви информираме, че в България се прилагат различни схеми и мерки за подпомагане в областта на земеделието и развитие на селските райони включително за лозя, трайни насаждения, зеленчуци и животни. Такива са така наречените схеми по директни плащания, национални схеми и обвързано подпомагане за земеделски култури и/или животни, както и мерките от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г.

Важно е да Ви информираме, че споменатото по-горе финансирането на земеделската дейност от страна на Министерство на земеделието (МЗм), в рамките на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, се извършва за активни земеделски стопани с вече създадени стопанства. За да кандидатстване за подпомагане, задължително трябва да сте регистриран земеделски стопанин по реда на Наредба №3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, (http://lex.bg/laws/ldoc/-549710334).

Отностно възможностите за финансиране при отглеждането на  птици, Ви информираме, че през 2022 г. за подпомагане на земеделските стопани развиващи дейност в областта на птицевъдството се прилага схемата за държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците”.

Цел на помощта е подкрепа на земеделските стопани за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към животните в сектор „Птицевъдство“. Помощта се предоставя годишно за покриване на допълнителни разходи или пропуснати доходи, свързани с изпълнение на доброволни ангажименти, поети за най-малко 5 години. Помощта се предоставя на земеделски стопани, които нямат просрочени задължения към Държавен фонд „Земеделие“, животновъдните им обекти са регистрирани по чл. 137 от ЗВД  и в предходните 2 години 50% от приходите им са формирани от продажби от сектор „Птицевъдство“. Подробности относно размера на подпомагането по схемата и ангажиментите за прилагане, които се поемат от земеделските стопани можете да намерите в Указанията за прилагане на схемата https://www.dfz.bg/assets/22192/UKAZANIA_HUMANNO_PTICI_2022_Publikuvane1.doc

Други възможности за подпомагане предоставят някои мерки от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). По мерките по ПРСР се кандидатства с проектно предложение (бизнес-план) за развитие на стопанството, при отворен прием по съответната мярка. Проектните предложения се подават електронно чрез Информационна система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България 2020 (ИСУН 2020). Тук въпростът по коя мярка можете да кандидатствате е по-сложна, тъй като програмата е към своя край, при по-голяма част от мерките бюджета е изразходван и нови приеми не се предвиждат, а самото кандидатстване е силно обвързано с размера на стопанството, онаправлението на стопанството, както и намеренията за развитието му. С други думи, тъй като не разполагаме с почти никаква информация за Вашето стопанство няма как да ви отговорим дали има мярка, по която можете да кандидатствате в момента.

Можете да се запознаете с информация относно отворените процедури за кандидатстване, с подробните Условия за кандидатстване – изисквания към кандидатите, подпомагани дейности, необходими документи и др. важни детайли на страницата на ИСУН 2020 https://eumis2020.government.bg/bg/s/Default/Index .

ВАЖНО! Съгласно индикативна годишна работна програма на ПРСР 2014-2020 г. за 2022 година, се очаква да стартира прием по подмярка  6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ в периода октомври – ноември 2022 г. По тази подмярка се подпомагат дейности за създаване и развитие на стопанства на млади земеделски стопани, на възраст от 18 до 40 навършени години, регистрирани като земеделски стопани, преди не повече от 24 месеца. Очаква се по този прием НССЗ да изготвя безплатно проектни предложения на млади фермери.  

Накратко ще Ви представим условията за кандидатстване по последните приеми на проектни предложения Подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“, като Ви напомняме, че са възможни промени в условията през предстоящия прием:

Общият размер на финансовата помощ за един кандидат е не повече от левовата равностойност на 25 000 евро, изплащани на две части.

Към датата на подаване на проектното предложение кандидатите трябва:

  • да са регистрирани за първи път като земеделски стопани по Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани (https://lex.bg/bg/laws/ldoc/-549710334);
  • имат икономически размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем (СПО) в границите между левовата равностойност на 8000 евро и 16 000 евро включително;
  • да са започнали да отглеждат животни в собствен или нает животновъден обект и/или да стопанисват земя с цел производство на земеделска и животинска продукция;
  • са собственици, наематели и/или арендатори на цялата налична в земеделското стопанство земя.

Към датата на подаване на проектното предложение не трябва да са изминали повече от 24 месеца от стартирането на земеделската ви дейност и първата ви регистрация като земеделски стопани по Наредба № 3 от 1999 г. и да са до 40 навършени години.

Подпомагането се предоставя само при представен бизнес план по образец с максимален срок от 5 години, като изпълнението на този бизнес план трябва да започне в рамките на 9 месеца считано от датата на сключване на административния договор.

Също така ще Ви запознаем с основните стъпки и изисквания,  за осъществяване на дейност по отглеждане на животни в страната, които трябва да спазвате, включително и при кандидатстване за финансиране:

  1. Собственикът или ползвателят на животновъден обект е задължен да го регистрира в Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ), по местонахождение на обекта,  по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД). Тази регистрацият удостоверява, че животновъдният обект отговаря на ветеринарномедицинските и зоохигиенни изисквания за отглеждане на животни и хуманно отношение към тях. За целта се подава Заявление до директора на ОДБХ по образец, който може да бъде изтеглен от сайта на БАБХ:   https://www.bfsa.bg/userfiles/files/ZHOJKF/obrazci/2020/%20-17%D0%95%20-%20%D0%93%D0%9E%D0%9B%D0%95%D0%9C%D0%98%20%D0%96%D0%9E.PDF

Когато обекта се регистрира като лично стапанство, имате право да отглеждате само до 50 броя възрастни птици независимо от вида, или до 100 бройлера или подрастващи птици независимо от вида. В този случай се попълва Образец ЗХОЖКФ  17Д.

         Във случай, когато искането е за по-голям капацитет е необходимо да се попълни и подаде заявление Образец ЗХОЖКФ  17Е/ Утвърден със Заповед № РД 11-525/20.02.2020 г. на изпълнителния директор на БАБХ.

Към Заявлението се прилагат следните документи: Копие от документ за собственост или право на ползване на обекта; Копие от сключен договор с ветеринарен лекар за профилактика, лечение и диагностика на болестите по животните, които ще се отглеждат в обекта; Копие от документ за въвеждане в експлоатация на обекта, когато такъв се изисква съгласно Закона за устройство на територията; Документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 14, ал. 2 от ЗВД.

Въз основа на това Заявление стартира процедура по одобряване на животновъдния обект, което се извършва с протокол на комисия, назначена от директора на ОДБХ, след извършване на проверка на място. При констатиране на нередности в животновъдния обект, комисията изготвя предписание за извършване на дейности с определени срокове. Когато комисията установи, че животновъдния обект отговаря на изискванията, на основание на подаденото Заявление се издава Удостоверение за регистрация на животновъден обект, той се вписва в регистъра на обектите с епизоотично значение и в ИИС на БАБХ с определен регистрационен номер. Удостоверението съдържа важни реквизити като например вид на отглежданите животни, капацитет на обекта, GPS координати,  ветеринарния регистрационен номер. По-подробна информация и образци на документи може да намерите на сайта на БАБХ: http://www.babh.government.bg

         2. Както вече споменахе собственикът или ползвателят на животновъден обект трябва да се регистрира като земеделски стопанин - физическо или юридическо лице,  по реда на Наредба №3/1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани (https://lex.bg/bg/laws/ldoc/-549710334) . Регистрацията се извършва в областната дирекция "Земеделие" (ОДЗ) по постоянния адрес въз основа на анкетни карти с анкетни формуляри, които трябва да попълните. При регистрацията ще получите регистрационна карта.

         Регистрираните земеделски стопани съгласно на Кодекса за социално осигуряване (КСО) са лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, регистрирани по установения ред. След придобиване  качеството на „регистриран земеделски стопанин“, съгласно КСО се дължат задължителни осигурителни вноски, върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Минималният месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани е 710 лв., а максималният е 3400 лв.

Накратко изискванията към самия животновъден обект (съгласно чл.137, ал. 10 от ЗВД) са определени в Наредба №44 от 20.04.2006.г за ветеринарномедицинските изисквания, включително мерките за биосигурност и зоохигиенните изисквания към животновъдните обекти, в т.ч.  задълженията на собствениците или ползвателите на животновъдните обекти.

Животновъдните обекти, в които се отглеждат до 350 броя кокошки носачки или друг вид възрастни птици или до 500 броя бройлери или подрастващи птици от други видове, се изграждат по начин, който позволява прибиране на птиците на закрито за определено време при епизоотичен риск. Нови животновъдни обекти за отглеждане на птици в индустриална ферма се изграждат при спазване мерките за биосигурност на разстояние не по-малко от: 1500 метра от друг животновъден обект за отглеждане на птици и от регулацията на населените места – при отглеждане на открито; 200 метра от друг животновъден обект за отглеждане на птици на закрито – при индустриално отглеждане на закрито. Нов животновъден обект за отглеждане на птици се изгражда на разстояние не по-малко от 10 км от заградена територия за отглеждане на пернат дивеч.  Разстоянията между животновъдните обекти се измерват между техните огради.

 Животновъдните обекти за отглеждане на селскостопански животни включват следните мерки за биосигурност: изградени са съгласно изискванията на нормативните документи за защита и хуманно отношение към селскостопанските животни; снабдени са постоянно с питейна вода; имат вход, който разполага с оборудване и място за измиване и дезинфекция на хора и транспортни средства; оградени са по начин, осигуряващ безопасността на обекта и здравното благополучие на животните, не позволяващ свободен достъп на хора и други животни; имат обособени места и/или съоръжения за съхранение на фураж за изхранване на животните и постеля, покрити и заградени по начин, осигуряващ защита от диви птици и гризачи; имат обособено място или контейнер за временно съхранение на трупове от умрели животни – климатизирано помещение или съоръжение с контролирана температура до 4 °С;

Животновъдните обекти за отглеждане на птици в индустриална ферма се проектират и изграждат със следните обособени зони:

1. Бяла зона, която е разположена в надветрената страна от съоръженията за тор;

2. Черна зона.

Бялата зона включва:

Сгради и помещения за отглеждане на животните и съоръженията към тях, които: са разположени по начин, който съответства на технологията на отглеждане на животните и на специфичните ветеринарномедицински изисквания за профилактика; са изградени от материали, устойчиви на тежестта и движението на животните, и с повърхности, подходящи за почистване, измиване, дезинфекция, дезинсекция и дератизация; са с обезопасени отвори (прозорци, клапи и др.) с мрежа, като за птиците е с око не по-голямо от 2 см/2 см, гарантираща защита от други птици и гризачи; на входа на всяка сграда за отглеждане на животните има филтър за смяна на работното облекло, оборудван с вана за измиване и дезинфекция на обувките и съоръжение за дезинфекция на ръцете; помещение за работниците със санитарен възел; сгради или помещения за извършване на лечебни и профилактични манипулации; силози или обособени затворени помещения към всяка сграда за комбиниран фураж, изградени по начин, позволяващ почистване, дезинфекция, дезинсекция и дератизация, и гарантиращи безопасното съхранение на фуража и защита от птици и гризачи.

На границата между "бялата зона" и "черната зона" в индустриалните ферми се разполагат спомагателни сгради и съоръжения, които са: ветеринарно-санитарен филтър (мокър и/или сух), който е единственият вход/изход "за бялата зона";  кухня с трапезария или място за хранене за работещите в животновъдния обект; трупосъбирателен пункт, който има изградена канализация или пречиствателно съоръжение за отпадните води от измиване и дезинфекция, ограден е по начин, непозволяващ достъп на други животни или хора, и разполага с помещение или контейнери за съхранение на трупове при температура не по-висока от 4 °С, вход откъм "бялата зона" и изход за товарене и извозване на отпадъците със специализиран транспорт; помещение или място за извършване на аутопсия; помещение или място за съхранение на дезинфекционни средства и вътрешен инвентар.

B "черната зона" могат да се разполагат: административно-битов сектор, който включва сградите и съоръженията, свързани с управлението и административното обслужване, битовите помещения за работниците от животновъдния обект и за охраната; при необходимост сектор за ремонт и поддръжка с работилници, складове за резервни части, гараж, пароцентрала и др.; съоръжения за тор, достатъчни по обем, съобразени с капацитета на обекта; място или оборудване за дезинфекция на доставени отвън материали, консумативи, ветеринарномедицински продукти и др.; други съоръжения по преценка на собственика или ползвателя, необходими за подпомагане на дейността на обекта; помещение или място на изхода с необходимото оборудване, за почистване, измиване и дезинфекция на транспортни средства, включително и такива,използвани само за нуждите на обекта.

В сградите и помещенията се спазва принципът за профилактика "всичко пълно – всичко празно" и се осигуряват съоръжения за хранене и поене, които да:  гарантират чистотата на фуражите и водата и свеждат до минимум възможността за контаминация; осигуряват свободен достъп на всяка птица с оглед вида и възрастта; намаляват до минимум агресивната конкуренция при птиците;  позволяват лесно почистване и дезинфекция.

Помещенията могат да разполагат с ограден с мрежа двор за разходка, който не позволява движение на птиците извън територията на двора, с око на мрежата не по-голямо от 2 см/2 см, без хранилки и поилки. При ново зареждане дворовете се почистват и дезинфекцират. Отворите за излизане към двора са с възможност за затваряне.

По-подробно с изискванията към птицевъдните сгради, тяхното оборудване, осигурена площ за птиците, фронт за хранене, фронт за поене, светлинен режим, изисквания към капацитета на вентилационните системи и др., можете да се запознаете в различните раздели на Наредба №44 от 20.04.2006.г за ветеринарномедицинските изисквания, включително мерките за биосигурност и зоохигиенните изисквания към животновъдните обекти https://lex.bg/laws/ldoc/2135525777 .

Тъй като нямаме достатъчно информация за Вашето стопанство и за намеренията за развитието му, Ви съветваме да посетите най-удобния за Вас офис на НССЗ. След като експертите се запознаят подробно с Вашата дейност и намерения, ще Ви дадат подробна, изчерпателна и конкретна за вашето стопанство информация, включително за възможности за кандидатстване за получаване на финансиране по ПРСР 2014-2020 г.

Експертите на НССЗ предоставят безплатни консултации в областта на растениевъдството, животновъдството и аграрната икономика, както и по въпросите свързани с Програмата за развитие на селските райони. Те имат богат опит при изготвяне  и управление на бизнес планове на млади фермери и малки стопанства и могат да Ви окажат съдействие при кандидатстване по мерки от ПРСР.

НССЗ има офис във всеки областен град на страната.

Работно време на Териториалните областни офиси на НССЗ е от понеделник до петък -  от 9.00 ч. до 17.30 ч.

Информация за адресите и телефоните за връзка с екипите от териториалните офиси на НССЗ може да намерите на сайта ни (www.naas.government.bg): рубрика „Контакти”, подрубрика „Областни офиси на НССЗ” - https://www.naas.government.bg/zanas/struktura/glavna-direkciya-sveti-v-zemedelieto/teritorialnisektori

 Главна дирекция «Съвети в земеделието»

Национална служба за съвети в земеделието

e-mail: gdsz@naas.government.bg

тел.: 02 / 810 09 71, 72, 74, 76, 79 и 98