В ГОВЕДОВЪДНАТА ФЕРМА

 През зимните месеци вниманието към животните не бива да отслабва. Крайните икономически резултати изискват поддържането на висока продуктивност през цялата година. За получаването на повече и по-качествено мляко наред с породата, наследствените и индивидуалните особености на животните е необходимо да се отдели сериозно внимание на храненето на кравите през зимния  период на годината, като най-важно и решаващо условие. Дажбите на кравите трябва да съдържат необходимите хранителни вещества - белтъчини, въглехидрати, мазнини - и да бъдат богати с витамини, минерални вещества и др. През зимата дажбите на кравите се състоят от концентрирани храни, сено, сочни фуражи (силаж, кръмно цвекло и др.) и други груби и малоценни фуражи (слама, плява, царевичак). Обикновено кравите се хранят 2-3 пъти на ден. Различните видове фураж се залагат в следния ред: концентриран, сочен (или и двата едновременно) и накрая груб фураж. Желателно е преди даването им фуражите да бъдат предварително обработени - нарязани, меласирани, запарени и т.н. Когато е в малко количество, сеното се дава сутрин и на обяд на малки порции. През зимата кравите се поят толкова пъти, колкото пъти се хранят, затова ако не им е осигурен постоянен достъп до вода, или водата е замръзнала, трябва да се съобразим с условията. Остатъците от храна в яслата трябва да се почистват преди всяко следващо хранене на кравите, за да се избягнат загниването и ферментирането им. На 100 кг живо тегло се дава 1-1.5 кг сено и 3-5 кг силаж. Количеството на концентрирания фураж (зърнени храни, трици, кюспета, шротове и др.) зависи от дневната млечност на кравата - дава се 200-300 г на 1 л мляко. При по-нископродуктивните животни - млечност за лактационен период 1800-2200 л и 3.8-4% масленост на млякото на кравите се дава през зимата по 4-6 кг сено, 2-4 кг слама и царевичак, 20-25 кг сочен фураж (силаж и цвекло) и по 2-3 кг концентриран фураж дневно.

В ОВЦЕФЕРМАТА И КОЗЕФЕРМАТА


 В голяма част от фермите в равнинните райони началото на годината съвпада с разгара на агнилната кампания. Затова трябва да се отдели сериозно внимание на храненето на овцете майки през този  период на годината - втория период на бременността или периода на бозаене на новородените агнета. През втория период на бременността изискванията на животните се повишават с 15-20 %. Дажбата на овцете е вече зимна и трябва да се осигурят повече компоненти - по 0,3 кг концентриран фураж с трици или смес с царевица, до 3 кг ливадно сено, 0,5 кг люцерново сено, 1 кг кръмно цвекло и до 0,5 кг слама. Бозайният период (първите два месеца след оагването) се характеризира с рязко повишаване на изискванията на животните. Дневната дажба на една овца трябва да включва около 0,4 кг смеска от 2-3 вида концентрирани фуражи (царевица и ечемик във вид на ярма), 1,5 кг ливадно сено, 2 кг силаж, 1 кг фиева или овесена слама и около 10 г креда. Каменната сол се дава на воля.

 През месец януари започва и окозването на козите. За нормалното раждане на яретата е необходимо пълно спокойствие на майките, добре почистено, сравнително топло, сухо и без течение помещение. Помещението се почиства, основно се дезинфекцира две седмици преди окозването на козите. След това подът се застила с дебел пласт чиста суха слама. През последните дни до окозването трябва внимателно да се следи поведението на бременната коза, за да й се окаже при нужда необходимата помощ. С наближаване на раждането козата става неспокойна, често ляга, става, жално вряка, вимето се увеличава, половият орган набъбва и от него изтича слуз. Родилният акт започва с показване на родилния мехур. При нормално раждане мехурът не се разкъсва, а се пука сам. Нормалното раждане обикновено продължава 30-35 мин., а при козичките (първескините) - 40-45 минути. При нормално положение на плода, когато най-напред излизат колената на предните крака, на които лежи главата, раждането е леко и помощ не е необходима. При неправилно положение на плода, когато излизат предните крака, а главата не се подава, защото е обърната назад, плодът лежи диагонално или излиза със задната част, трябва да се потърси помощта на ветеринарен лекар.

В ПЧЕЛИНА

 За нашите климатични условия януари е типичен зимен месец. Температурите през повечето години са ниски, слънчевите дни - сравнително малко, а земята е покрита със сняг. За пчелните семейства месец януари е период на пълен покой - състояние, в което те противодействат най-добре на неблагоприятните за живота им външни условия. В това състояние жизнените функции в организма на отделните индивиди, съставляващи семейството - майката и пчелите работнички, са сведени до възможния минимум. Образуването на зимното кълбо в гнездото позволява да се намалят окислителните процеси в тялото на пчелите в резултат на по-малкия приток на кислород от външния (извън кълбото) въздух. Колкото по-добре стеснено е гнездото на семейството и по-плътна маса образуват пчелите в него, толкова по-добре протича зимуването на пчелите. Пчелите консумират по-малко храна, по-малко се изтощават физиологически и живеят по-дълго през пролетта. Пчелите са се приспособили към пълен зимен покой. Всяко негово нарушаване независимо по какви причини е станало вреди на доброто им презимуване. Затова през януари не е полезно да се дава на пчелите храна - кърмова маса, приготвяна от самите пчелари или закупена готова, и дори мед в пити или кристализирал, даден като питка над кълбото. Подхранването на пчелните семейства през януари, когато те не са застрашени от глад, е погрешно. Даването храна на пчелите през януари в каквато и да е форма им вреди в няколко направления. От пълен покой те инстинктивно веднага минават в активно състояние - повишават температурата в кълбото, за да могат отделните пчели от неговата повърхност да се отделят и да стигнат до храната, да я разтворят и пренесат в течно състояние до килийките на питите. Тази дейност продължава повече от 10-15 дни, през което време пчелите са в повишена активност и консумират повече храна, за да отделят нужната за това топлина. Наред с това те трябва да преработват захарта в усвоима за тях форма - да превърнат сложните захари в прости, като отделят от жлезите си ензима инвертаза, което ги изтощава физиологически. През януари и въобще през целия зимен период на пчелните семейства, останали без храна в централната част на гнездата, вместо твърда храна трябва да се дават пити с мед. За тази цел трябва да се преразпределят медовите запаси в самото гнездо чрез разместване на питите (питите с мед да се разположат между празните в центъра) или чрез обръщането им (медените участъци на обърнатите пити да попаднат между празните участъци в центъра на гнездото). Ако в гнездото храната е привършена, което е недопустимо при нормална подготовка и зазимяване, в замяна на празните пити на пчелите трябва да се дадат пити с мед от склада. През януари в нашата страна пада понякога дебел сняг, който затрупва наполовина или изцяло кошерите. В такива случаи пчеларят не трябва да бърза да ги открива, освен ако снегът е навят пред кошерите и е затворил плътно входовете. Той трябва да посещава пчелина периодично, както и след буря (виелица), за да се ориентира за състоянието на кошерите - за откриване на капаци, обръщане на кошери, повреди от злосторници, нападения от кълвачи. Поне веднъж в месеца той трябва да извърши прослушване на кошерите, което го ориентира за състоянието им по косвен път - по издавания от пчелите шум.  През януари пчеларят продължава ремонта на инвентара, който ще използва през следващия сезон, и подготовката на питите за изграждане (опъването на тела), като приготвя минимум по 5-6 пити за дадан-блатовите и по 8-10 за многокорпусните кошери.