Млад фермер заряза Холандия, за да търси бъдеще в България
Петър Хлебаров направи свое стопанство с 350 овце по проект на селската програма
Георги Баев
28-годишният Петър Хлебаров от Сливен е един от малкото млади хора, избрал да се завърне в България и на родна земя да гради своето бъдеще. Лутайки се из няколко сфери, решава да инвестира целият си потенциал и енергия в развиване на овцевъдна ферма в Сливенско. Той е един от първите бенефициенти по Програмата за развитие на селските райони по мярка 112, целяща да подкрепи младите фермери към създаване на свои стопанства.
Петър влиза в редиците на земеделските производители с ясното съзнание какво иска да постигне и каква дейност ще развива. Точно поради тази причина през февруари 2008 г. се завръща от Холандия, където успешно завършва бакалавърска степен по „Мениджмънт и бизнес администрация“. Там всеки, който покаже добри резултати по време на следването си и е решен да се развива по специалността, получава възможност за работа и кариера. Малко преди да вземе решение за завръщане в родината, Петър Хлебаров заема мениджърска позиция в Хилтън Койлъмбридж в Авимор, Шотландия, която с лекота изоставя.
В годините на прехода семейството на младежа се е занимавало с азнообразие от дейности в сферата на частния бизнес, но има известен опит в селското стопанство. Петър има по-малък брат, учил редом с него в чужбина, майка му е счетоводителка, а баща му е бивш офицер от армията. Имали са малко стопанство, както и малко наследствена земя, до момента, в който купуват стар свинарник в село Сотиря, на шест километра източно от Сливен. С общи усилия ремонтират и преобразуват сградата, а днес и тримата мъже са регистрирани земеделски производители. След отваряне на мярката през 2008 г. Петър се решава да прави проект. За помощ се обръща към Службата за съвети в земеделието и след месеци работа получава одобрение от ДФЗ.
„Тогава бях един от първите, които кандидатстваха по ПРСР. Нещата се случиха много бързо. Нямаше проблеми нито с първото плащане на субсидията, нито с второто, стига да изпълняваш стриктно проекта и да водиш изрядна документация за всичко. Започнах със 100 овце-майки, а сега, когато изтича проектът, броят им е над 350“, каза Петър Хлебаров. Не скрива задоволството си, въпреки че дейността е много трудна и все още има препятствия за преодоляване. Убеден е обаче, че програмата дава добър шанс за стартиране на бизнес. „От дистанцията на времето бих казал, че когато се захванеш, трябва много добре да се прецени както идеята, така и детайлите. В самото начало, когато се подаваха първите проекти, разработени безплатно от Службата за съвети в земеделието, писахме възможно повече дейности, за да се получи одобрението. Оказа се, че е трудно да бъдат изпълнени всички заложени инвестиции. С течение на времето вече младите фермери посочваха по-малко дейности, но на мен ми се наложи дори да дофинансирам проекта със собствени средства, за да бъде изпълнен. Ето например има проекти за червени калифорнийски червеи, където цялостната инвестиция е може би около 20 000 лв., а субсидията е 50 000 лв.“
Трудността идва и оттам, че освен увеличаването на икономическите единици, младият мъж е заложил и закупуването на земя, на трактор и др. Като повечето в този сектор е имал взимане-даване и с кредитори, но въпреки това днес е доволен, защото има работа, а резултатите зависят главно от него. „Не съм забогатял, нямам много пари, защото всичко се влага във фермата, но гледам напред и се надявам на по-добри времена“, разказва Петър. Той е осигурил и едно работно място, заето от представител на циганското малцинство, който помага в ежедневната работа и е доволен, че има препитание, а не живее на помощи. В село Сотиря днес няма поминък за местните. Там живеят около 1500 роми, чиято единствена прехрана се намира на сливенското сметище в района, кражбата на метал, и продажбата на незаконно изсечени дърва.
Доилна техника съкращава работата с 60 процента
Младежът също е купил трактор и балировачка, с които прибира сено и люцерна. Първоначално всички ежедневни дейности по отглеждане на овцете са били извършвани на ръка, но след проучване в интернет и разговори с колеги, Петър решава да оборудва обора с доилна техника. Така намалява технологичното време за млеконадоя с 60% (от 3 часа на малко повече от час), осигурявайки си време за отдих със семейството и почивка.
Добитото мляко продава на казанлъшка мандра срещу 1,34 лв. за литър. „Тази цена е добра, въпреки че купувачът идва от много далеч, а нямаме проблеми и в плащанията. За агнетата разчитам главно на продажби на дребно, тъй като голяма част от традиционните за България пазари зад граница са вече агубени, а това трябва да се промени”, добави Петър.
Зимата на 2012/2013 г. е една от най-трудните за животновъдите в България, признава младият човек. За да изхранва животните, каза, че разчита на оскъдната паша в района и на собствени 40 дка люцерна, тъй като покупката на зърно е невъзможна при тези условия. От няма накъде животните ядат и „евтини” отсевки. Дали овцете са щастливи, техният стопанин може само да гадае, но поне се надява да не заспиват гладни. Петър казва, че има още много работа. Когато финализира проекта си през тази година, ще чака новия програмен период, за да потърси в него още възможности за развитие на своето стопанство и да затвърди вярването си, че с повече амбиция и енергия младите хора могат да намерят бъдещето си в България.
